Музикален съпровод: част 5

Какво звучи в редакцията, докато новият брой спокойно къкри в кухнята

Предния път не те съпроводихме музикално. Поне не и онлайн. Голямото готино беше на пл. „Народно събрание“, където паркирахме колата-пулт на Red Bull и озвучихме района и Parking Day. Ако си минал оттам, дал си ни наздраве и си се раздвижил в гайдски ритъм. Ако пък не – даваме шанс номер 5 с траковете надолу. Имаш още половин работен, цял дъждовен и идеално предразполагащ ден за нови попълнения в графа любими. Консумирай с удоволствие и без мярка.

Тези дни получих share напомняне в социалката за гостуването на Dixon на TAKEOVER отпреди две години и се сетих за Celestial с ремикс на Gardens Of God. На другия ден нямах търпение да чуя и оригнала, които звучи ей така. Супер готина synth pop банда, част от берлинско-лондонската вълна, която много се надявам да я хванат и някои млади родни музиканти.

Понеже сте пичове, ще ви издам още един от по-по-най любимите ми тракове. Слушам го на max и си създавам автентична фестивална атмосфера у нас в хола.

Защото обичам WhoMadeWho и Adriatique, а още повече ги обичам в комплект. Магически са ми едни такива…

Моята молитва за жега по време на дъжд.

Единственото парче на Black Sabbath което ме трилва. Гийзър Бътлър, басистът и основният текстописец разказва, че смисълът, заложен в парчето, е "да се рееш в Космоса с любовника си". Модулираният вокал е на Ози Озбърн.

Четирима души, един раздрънкан форд, от Балчик до Арапя и този лайв на макс. Нищо не сплотява така хората, както пътуването и хубавата музика. Това е моят филм и аз го обичам.

Не мога да обяснявам Шаде, тя се чувства.

Виж какво звучеше в редакцията предния път.