Нещата от живота

Пет незабравими истории от актриса, която не се забравя...

Владислав Лепоев

След като главозамайващият „Виктория“ на режисьора Майя Виткова успя да ококори очите на всички зрители на фестивала „Сънданс“ в САЩ, си признаваме с чиста съвест, че и според нас това е една от най-успешните български продукции напоследък. В нея дъхът ни спира заради майсторските кадри, перфектната режисура и не на последно място заради умопомрачителното лице на една жена. Ирмена Чичикова е не само носителка на "Аскеер", но и актриса, чиято игра трудно се забравя. В момента тя репетира усилено в Хасковския театър пиесата "Мърлин Мърло" на Николай Коляда, с режисьор Стайко Мурджев, където играе самата Мърлин Мърло и продължава да се вихри в спектакъла „Нирвана“ на Сфумато, който скоро отбеляза 71-во представление. Наскоро Ирмена се оказа и вдъхновение за Джузепе Ломушо, главния готвач на Trattoria Il Maestro Giuzeppe Verdi, който спретна сладкиша Il paradiso di Irmena с любимите й три плода, метафорично свързани с любовта – нар, смокиня и райска ябълка. Отиди и опитай!
И докато чакаме официалната премиера и разпространението на "Виктория" в България, което се предвижда за пролетта, Ирмена сподели кои филми са я хванали здраво за театралната душа и не я пускат и до днес. Ето защо.

L'AVVENTURA
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО (1960)

Изключително трудно е да избереш пет филма измежду стотиците, с които си се срещнал във времето. Кое да ги обедини? Имат ли изобщо нужда от обединяване филмите, които обичаш? Въпреки всичко реших да се спра на тези, които съм гледала до премаляване и никога не ми омръзват. Тези, които прохождат времето от детските ми години до съзряването ми като жена въпреки променящия се вкус, въпреки новите и новите любимци. Филми, които по някакъв начин са “женски”. Филми със силни героини – със смели жени, с фатални жени, с влюбени жени, с жени, които винаги съм искала да изиграя. “Приключението” е един от най-красивите филми, които съм гледала. И един от най-любимите ми на Антониони. Лицето на Моника Вити, мълчаливо и меко, дългите кадри в черно-бяло, усещането за изгубване, за откриване, за самота.
Трейлърът е тук.

DANGEROUS LIAISONS
ОПАСНИ ВРЪЗКИ (1988)

Най-великият епистоларен роман, претворен от най-добрите за времето си актьори. От първия момент, в който гледах “Опасни връзки” в гимназията, за мен актьорското присъствие на екран вече имаше други измерения – сцената, в която Маркизата – героинята на Глен Клоуз, разбира за смъртта на Виконт дьо Валмон – любимия ми Джон Малкович, ме разтърсва и до ден-днешен.
Трейлърът е тук.

PERSONA
ПЕРСОНА (1966)

Киното на Бергман за мен е енигматично. Харесва ми как не разбирам всичко в него. Но го усещам. След “Персона” мълча. И си мисля за лицето на Лив Улман, за това, как мълчанието пред камера много често е по-силно от думите. И за това как филмите трябва да те развреждат.
Трейлърът е тук.

 

LOST IN TRANSLATION
ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА (2003)

Ако има филм, който мога да гледам винаги, това е “Изгубени в превода”. Обожавам го. Обожавам поезията му, обожавам Бил Мъри, гигант сред японците, обожавам розовите гащи на Скарлет Йохансон, меланхоличната му музика, погледа отвисоко над Токио, бара, където се срещат – първия снимачен терен от любим филм, на който съм била.
Трейлърът е тук.

MERMAIDS
РУСАЛКИ (1990)

Като малка много обичаха да ме сравняват с Уинона Райдър – любимата ми актриса от детството. И всеки път, когато даваха “Русалки” по телевизията, някой ми се обаждаше и казваше: “Гледам те по телевизията.” Така че аз този филм съм го снимала. Няма как да не го обичам.
Трейлърът е тук.

Виж кои са любимите филма и на Силвия Петкова.