Момчето, което говори с небето: Весо Овчаров

Неограничените възможности идват, когато си верен на себе си

  • 13.04.2021
  • от Десислава Павлова

Тръгваме на пътешествие, в което те запознаваме с четири дигитални персони, от които попиваме знание като гъби. Говорим си с модерни млади професионалисти с интересни занимания, които успяват да работят извън рамките благодарение на умението си бързо да навлизат в новостите и, разбира се, високоскоростен мобилен интернет. Той се явява като едно от нещата, без които модерните градски (и не само) професионалисти наистина не могат, защото коя професия днес не е свързана с интернет? Едно е сигурно – неограничените мегабайти могат да доведат до неограничени възможности особено когато знаеш как да ги използваш. А хората, с които те срещаме, знаят – те са свободни по дух и живеят еднакво добре в двата свята – на живия живот и на дигиталната планета, където често развиват пълния си потенциал.

Весо Овчаров лети. Ако се интересуваш от екстремни спортове, знаеш, че това не е метафора, защото името му ти е познато наред с тези на топ парапланеристите в света. Разгледай профила му в Инстаграм, снимките и видеата в случая наистина казват повече от всички думи. От запалването по спорта до превръщането му в професия – днес говорим с Весо за неограничените възможности и какво трябва да направим, за да намерим пътя. Разбира се, има романтика, защото не се ли е стремил човекът винаги към това да полети?

Приемаш ли това, с което се занимаваш, като професия?

В последно време, да. Особено в момента – светът е в криза, всеки гледа под лупа всяка една дейност, проверява дали има смисъл от нея. Всичко това ме кара да се старая още повече. Основните неща, които бяха важни за партньорите и спонсорите – спортните събития, състезанията, изчезнаха и дори в момента да съм свободен, реално съм ангажиран още повече, за да заместя точно тези състезания, да измисля проекти. Те пък доста често са свързани с пътувания, които сега не могат да се случат, и това ме предизвиква да бъда още по-креативен. Всъщност отдавна спортът не е само хоби за мен и особено го осъзнавам, откакто се захванах със собствен бизнес. Хората казват, че е много хубаво да са хоум офис. За мен офисът е 24/7.

Снимка: Атанас Овчаров

Спомняш ли си как се запали по парапланеризма?

Запалих се, общо взето сам, на Витоша.

Беше много истинско, беше различно, защото заглушаваше всякакви други притеснения, мисли.

Всъщност това е най-характерното – да откриеш пътя. Когато го направиш, нищо друго не съществува. Парапланеризма намерих случайно, но винаги съм търсил някакъв път. Никога не ми е било комфортно просто да “седя на един стол”. Преди летенето бяха ските и сноубордът, винаги съм намирал смисъл в това да стана от леглото и да си легна усмихнат. И между другото в последните години, откакто се разви моята професия, това чувство изчезва. Много интересно и парадоксално.

А какъв мислиш, че е начинът да си го върнеш? Цел ли ти е да си го върнеш?

Начинът да си го върна е да спра да си мисля какво трябва да направя, за да успея, и да спра да се сравнявам с другите.

За да се наложиш в професионалния спорт или изобщо, обществото изисква по някакъв начин да изпъкнеш спрямо другите, но в същото време да имаш общо с другите,

което е изключително изморително.

В тази връзка имало ли е нещо друго, което си си мислил, че можеш да правиш?

Безброй много неща. Това е причината, поради която не се стресирам, че нямам спестявания в банката. Питали са ме по света различни хора: „Ама как така нямаш сейвингс?“(savings – спестявания, бел. ред.). Ами, казвам: „My savings is me” („Аз самият съм спестяванията си“ – бел. ред.). Мога да правя 100 неща. Мога да съм треньор по няколко спорта, мога да съм риск мениджър, мога да съм много неща и това ми дава спокойствие.

Но не можеш да научиш всички тези неща, като отвориш един учебник например. Всички те идват с опита, нали така?

Опитът, да, нещата, през които съм минал – различните спортове, снимането, фотографията, монтирането, комуникацията, намирането на средства, организирането, риск мениджмънтът. Наскоро осъзнах, че съм много добър в него, защото 20 години се занимавам с екстремен спорт и не е паднал косъм от главата ми. Значи аз съм добър в риск мениджмънта (смее се), което е полезно за една компания. Защото, каквато и да е компанията, някой трябва да взема критични решения кое да направи или кое да не направи. Това е много важно.

Работата ти е много свързана с пътуване. Случвала ли ти се е ситуация, в която ти е критично важно да имаш неограничен интернет, и това помагало ли ти е по някакъв начин? Зависил ли си от тази връзка с дигиталното?

Да.

Бързият интернет по време на пътуване е единственото нещо, което ми помага да поддържам тази професия.

Защото в наши дни не е важно дали нещо се е случило, а колко хора са го видели в интернет, дали е излязло навреме, дали е обработено. Бързият интернет много ми помага да водя комуникация и да мога да дам обратна връзка на света и на партньорите си от всяко едно място. Често го правя и в България, където ме завари. Много често се обаждам от въздуха на приятелите си, пращам им информация, пиша имейли от въздуха. Онзи ден на Витоша, без да се майтапя, звъннах поне на двама-трима души, защото нямаше кацане над София и просто докато снишавам, се обадих на няколко човека (смее се). Беше много забавно, дори си мислех, че трябва да го заснема, защото, ако го пуснеш в интернет, хората не могат да разберат дали е монтаж или истина.

Снимка: Атанас Овчаров

Има ли някое място, от тези на които си бил досега, на което пак искаш да се върнеш?

Да, за съжаление. Казвам за съжаление, защото имам мечта да обиколя по-голямата част от света и да я опозная, а уникалните места, които посещаваш, те карат да се връщаш към тях, защото там е хубаво или имаш възможност да се развиваш. Явно с възрастта човек предпочита да се върне там, където му е постлано. Такива места са Пакистан, Хаваите, Южна Африка, която започна да се превръща в любимо място. Там приятели ме завлякоха последните няколко пъти, иначе бях ходил преди много години и си мислех, че съм готов с това място, че е отметнато, но се оказа, че не е. Когато се връщам по тези места, усещам, че губя възможност да открия нови, но стигам до по-прозаичната истина в живота –

че не е толкова важно да видиш всичко и да знаеш всичко, ами по-скоро как прекарваш времето си и с кого го споделяш.

Хората наистина правят едно изживяване, едно място много по-специално, отколкото например метеорологичните условия. Това беше причината да се връщам в Южна Африка например – много хубав екип от хора, които са свободни. Те не слугуват на никого, те са като едни деца – правят това, което искат, точно където го искат, където има условия. И чувството е много освобождаващо.

Това ли е за теб свободата?

Това е за мен истинската свобода. Просто да не ти пука от нищо и съответно да си щастлив. Защото, ако си щастлив, ти няма да искаш да нараниш нищо, да навредиш на никого. Според мен това е.

Романтична изглежда твоята професия, пътуванията, хората...

Романтиката по-скоро е в сантимента, красотата, която всеки иска да вижда в живота си под различни форми. Дали ще е кола, къща, обкръжение от хора, всеки по някакъв начин е подвластен на това. В летенето всеки ден откриваш красота, дори да е облачно, да е мъгливо, дори да си над една циментова фабрика, дори да си над палмова гора, ти виждаш света от красивата гледна точка, която някак си седи скрита за хората, които ходят по земята и имат проблеми.

Би ли насърчил други млади хора да се занимават с това, с което ти се занимаваш?

Определено мисля, че универсалното действие, което изгражда качествата, е да се пребориш първо със собствените си страхове. Защото ни помага да сме по-свободни, да стигнем до мечтите си. Но със сигурност бих апелирал всеки да го пробва, защото обикновено нещата, които най-много ни плашат или имаме предразсъдъци, че не са за нас, могат да ни дадат изключително много. На мен летенето ми е дало всичко – образование, дисциплина, наслада към живота, към природата. Това интервю е малко, за да изброя позитивите, и мисля, че поне 50% от тях са универсални за хората.

Има ли спорт, в който не те бива?

Разбира се. Има много спортове, в които съм много зле, и всъщност това много ме забавлява. Имам безброй хобита. Напоследък започнах да се отпускам в тази насока и вече в жилището ми е трудно да си събера играчките.

И според мен това, дали ни бива или не, няма никакво значение, ако го правиш за себе си.

Изключително разтоварващо е да се занимаваш с всякаква дейност. Често ходя да играя тенис, едва уцелвам топката. Отстрани погледнато, изглежда, че съм супермен, защото съм посветил целия си живот на спортовете и се занимавам с това от доста време, но те не са толкова сложни. Да, мога да карам почти всичко, да правя почти всичко, но този факт не е толкова невероятен, ако си се посветил на това.

Какво означава за теб „неограничени възможности“?

Според мен неограничени възможности е никога да не гледаш „навън“. Защото навън е пълно с ограничения. Неограничени възможности е да останеш може би верен на себе си. Това е отговорът. (А ако за теб неограничените възможности са свързани с истински неограничен интернет, виж плановете Unlimited от Vivacom - бел.ред.)

Снимка: Атанас Овчаров

Какво щеше да направиш, ако имаше всичките мегабайти на света неограничено и можеше да ги ползваш за каквото си искаш?

Може би щях да качвам повече от снимките си(смее се). Но по-реалистично погледнато, ако имах неограничен интернет, щях да мога да покажа, че това, което правя, съществува навсякъде, че е възможно. Много пъти сме кацали на места, на които няма сигнал, например в Африка. Хората на тези места не могат да открият тези възможности, които ние сме намерили късметлийски, защото сме се родили в Европа.

Според мен интернетът би бил много полезен, за да може светът да си отвори очите, да види, че всичко е възможно и има много начини да живееш живота си.

Това е най-голямата полза, а другата е безопасността. Много животи си отиват не заради ковид, а просто защото няма възможност за комуникация. Дори аз вече започвам да захранвам това съзнание в себе си, питам се какво би станало, ако нямам възможност за комуникация. Вече с възрастта човек си задава въпроса: „Ами, ако нещо се случи?“, появява се тази мисъл и чувството, че да имаш интернет навсякъде ти е най-добрата застраховка, най-спокойното чувство е това да имаш интернет.

А тук те запознаваме с Драгомир Дончев - Dragoe, за когото вдъхновението се сънува. 

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.