СКРИТОТО ПОСЛАНИЕ В РЕКЛАМИТЕ

Защото в една паралелна реалност жените в "онези дни" винаги танцуват, прането мирише възбуждащо, а котката ти сама си пазарува храната

  • 23.01.2016
  • от Калоян Георгиев

Рекламите са част от живота ни и някак,освен че свикваме с тях, в даден момент ни помагат да си изградим представа за живота и да получим лека форма на образование. Искаме или не, те са навсякъде и любимият момент е, когато щракаш по многото канали и навсякъде са в рекламен блок. Страхотно. Но какво всъщност ни казват рекламите?

ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ
Глобално погледнато, населението масово е болно и вероятно лекарствените продукти са най-търсените в цял свят. Сигурно затова и тези реклами преобладават.

От рекламите разбираме, че докато подхвърляш детето си на площадката, и хоп – кръстът ти заминава.

Вероятно това може да се избегне с простичкото действие да оставиш детето ти само да се катери, пързаля или тича, но в интерес на бизнеса хората ни показват колко е яко да го разнасяш подобно на чувал с чушки на борсата. И въпреки всичко тази близост между родители и деца е в основата на живота ни, затова вземаме петнадесетте вида мазила, мажем се от сутрин до вечер и забравяме за болката.

Друг важен урок от рекламите на медикаменти е този гаден изход от приема на антибиотици. Тоалетната става твой близък приятел и започвате да прекарвате часове заедно, споделяйки разни неща. За скромния си живот съм боледувал често и нямам спомен преди време да съм получавал рядко щастие от антибиотиците. Явно хората са решили, че могат съвременните антибиотици да ги екипират с разхлабително шоколадче и да си продават и пробиотиците заедно с тях. Маркетинг от високо ниво ще да е това. След изложеното горе и други продукти влизат в употреба – санитарни материали. Добре че повечето модерни хартии не се късат, когато се намокрят, защото последствията ще са неприятни.

Освен това хартията трябва да е сериозно ароматна, за да може да пресъздаде усещането, че си вършиш биологичните нужда примерно в центъра на океана, в градина с много праскови или пък по ледените склонове на някоя планина.

Винаги си е друго човек да върши тези действия сред природата. Просто чувството е различно.

Към всичко това ще вметна и онези вълшебни прахчета за бързо облекчаване (не онова облекчаване) на настинка и грип, според които едно прахче и отиваш да си вършиш работата. След прием на подобни магични химко продукти доказах на себе си, че съм сбъркан, защото след първото прахче не почувствах нищичко. Някъде към десетото вече симптомите отшумяха, което е ясен признак за моя кофти организъм. Вярно, че докато бях болен, получих зомби ефекта от една от рекламите, но това беше единствената прилика.

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
След всички изгледани реклами за храна разбрах следното – ядеш една бисквита на ден и си зареден с енергия подобно на алкална батерия, хлябът се чупи също като в детството ми, на киселото мляко му заминава половината срок на годност само докато стигне до нас, а една дъвка на цената на луканка ти събужда сетивата така, сякаш е пълна с наркотици. Точейки лиги пред телевизора, ставам съпричастен с драмата на пекарите в известна верига, които наблюдават ефекта от хляба си и започват да ридаят, когато го ям. Толкова ми стана тъжно, че повече хляб от тях няма да си взема, не искам хората да страдат заради мен. В друга реклама сърцето ми забива лудо за деликатеси, които обаче са на такива цени, че се замислям за бърз кредит просто заради една вечеря.

Вярно, че няма да рекламират кренвирши от левче, ама някак тези деликатеси трудно ще се озоват на масата ми, освен ако не ги открадна.

Нали това, че аз не ги купувам, не означава, че трябва да спрат да ги рекламират. Просто мисъл. Сиренето и киселото мляко са сред водещите ми реклами, от тях разбираме колко дълъг път изминава млякото, докато стигне до нас, и тогава си даваме отговор на въпроса, защо често млякото е към края на срока си, когато го купуваме. Че то в рекламите повече от седмица-две му трябва, за да стигне на масата ни, как няма да му мине срокът. А сиренцето зрее ли зрее някъде, обикновено някъде високо в планината, получава цялото време на света и в определения прекрасен момент то тръгва към нашата трапеза. Сега разбирам баба ми през какви перипетии е минавала за млечните продукти, колко сложен е бил този процес и как трябва да се доверим само на скъпото сирене, защото то е най-чисто и истинско. Примерно.

Освен сиренце и мляко кравите произвеждат и шоколад, вероятно директно.

Всички вече знаем как изглежда една крава, колко е умна и я търсим постоянно да доим шоколад. Прекрасен живот.

Раздялата между храната и човек е най-тъжното нещо, на което ставаме свидетели. Според простичките ми познания по биология тази раздяла не става на масата, а на едно по интимно място, но явно аз бъркам. Остатъците от храна се борят за изконното си право да стоят гордо на зъбите ни, но една дъвка ги праща в небитието. След това послание започнах да се отнасям с уважение към храната, защото не искам да нараня чувствата й. Не съм толкова коравосърдечен.

ЛИЧНА ХИГИЕНА
Друго си е да се напръскаш с дезодорант и 48 часа да не се потиш. Мисля лятото да го пробвам, докато кося тревата покрай вилата, защото миналата година за половин ден се дехидратирах. Това си е цяла далавера – пръскаш и забравяш. Няма да фонтиш на пор вдовец в размножителен период и петната по дрехите ти ще са минало. Така спестяваш и прах за пране, и парите в касичката се трупат. Вярно, че петна от пот няма, има само такива от дезодоранта, но, хора, няма пълно щастие. Разбираме още и че пърхотът е дерматологичен проблем. Трудно е човек да се сети, при положение че е част от кожата на скалпа ти, но е хубаво това да се отбележи. Решението е да вземем всички възможни шампоани, така вероятно ще останем напълно без коса и пърхот няма да има. Крайно решение.
Праховете за пране не са това, което бяха. Вече са комбинирани, имат прекрасен аромат, махат всички възможни петна, а цената им е просто смешна. Разбираме, че основната тема на няколко жени са прането и прахът, разбираме, че всичко се върти около него и животът им би бил празен, ако няма мръсни дрехи. Сега остава печката сама да готви ястията и всичко ще е страхотно.

Накрая имам един въпрос към женската аудитория:

Скъпи дами, защо през „онези дни“ винаги носите бели панталони? Това някакъв ритуал ли е?

Ако седнем още да размишляваме, ще стигнем до такива интересни заключения, че няма да ни се вярва. Толкова хитринки и неща от живота можем да научим от рекламите, а ние се опитваме да ги отбягваме. Хора, подарете им малко от вниманието си, ще се променят възгледите ви за света. Не ги подценявайте, те са важната истина за живота, събрана в няколко секунди. А сега ме извинете, че ще дам малко пари на котката ми да отиде да си купи храна, тя си знае каква.

Виж най-популярните рекламни клишета.