Когато чувствата се превръщат във визуален език

Един разговор със София Пампулова за символите, които казват повече от думи, и историите, които носим със себе си

0 коментара Сподели:
Когато чувствата се превръщат във визуален език

Символи, фини линии и детайли, които носят повече смисъл, отколкото изглежда на пръв поглед

– така най-лесно бихме описали света на София Пампулова. Ако следиш тату сцената в София, най-вероятно вече си се срещал с работата ѝ и разпознаваемия ѝ стил, в който минимализмът винаги върви ръка за ръка с личната история зад него. Именно затова участието ѝ в Engrave Your Moment на Pandora идва напълно на място. На 16 май магазинът на Pandora на бул. „Витоша“ 40 ще се превърне в пространство за гравирани послания, лични символи и малки знаци с голямо значение. А преди събитието си говорим със София за тату културата, емоцията зад символите и защо понякога най-личните неща са и най-семплите.

Кога започна да мислиш за символите като личен език, а не просто като визия?

За мен най-важната част никога не е самата рисунка, а моментът, в който човек започне да ми разказва историята си. Тогава вече не „правя дизайн“, а се опитвам да преведа чувство на визуален език.

И честно казано, това е любимата ми част, когато взема нещо огромно и емоционално и го събера в нещо толкова малко, че да може да живее върху някого завинаги. 

Имаш ли символ, дума или малък детайл, към който винаги се връщаш – независимо дали в татуировките или в живота?

Да – каубойските ботуши. Те неусетно станаха мой запазен почерк. За мен символизират свобода, движение и малко бунт. Има нещо много красиво в идеята да си достатъчно смел да тръгнеш нанякъде, без да знаеш точно какво те чака. Мисля, че затова често се връщам към този символ – не само в работата ми, а и като mindset. Малко wild west energy, но в по-нежна и артистична версия.

Защо според теб хората все повече търсят персонални неща, които не са просто „красиви“?

Защото всички сме преситени от перфектното“. Всичко онлайн изглежда красиво – телата, дрехите, апартаментите, животите. Но личното не може да бъде копирано. Историята ти няма Pinterest версия. И мисля, че хората започнаха да жадуват точно за това – нещо истинско, дори леко несъвършено.

Събитието Engrave Your Moment на Pandora, което заедно host-вате на 16 май, говори за бижуто като личен код. Къде според теб се срещат тези лични символи с тату културата?

Честно казано – според мен те винаги са били едно и също нещо. И бижутата, и татуировките, и модата са начин хората да носят чувства по себе си. Едното можеш да свалиш вечер, другото – не. Но и двете казват: Това съм аз. Това е важно за мен

Коя е най-запомнящата се история, която човек е „закодирал“ в символ?

Имаше едно момиче, което искаше да си татуира съвсем малка звезда. На пръв поглед изглеждаше супер семпло, но после ми разказа, че когато била малка, баща ѝ винаги ѝ казвал: Като не знаеш накъде да тръгнеш, гледай звездите. След като го загубила, това останало нейният начин да се чувства свързана с него. И много обичам точно такива истории – когато символът е толкова дискретен, че почти никой друг не би разбрал значението му, но за човека тежи колкото цял свят.

В работата ти има много интимност и доверие. Как се променя тази връзка, когато изкуството излезе извън тялото и влезе в света на бижутата?

Хората често ми разказват неща, които не казват дори на близките си. Понякога студиото се превръща повече в confession room, отколкото в tattoo studio. И това доверие страшно много ме пази от това да гледам на работата си просто като услуга. Не е. Това е момент, който остава върху нечия кожа завинаги и това никога за мен не е нормално. Привилегия е да влизам в чувствата и емоциите на хората и съм благодарна, че имам честта да получавам това огромно доверие абсолютно всеки ден.

Какво искаш хората да отнесат със себе си след това преживяване – като усещане, а не като предмет?

Искам да си тръгнат с усещането, че нещо в тях е било видяно и разбрано. Че една емоция, спомен или част от тях самите е получила форма. Мисля, че точно това прави подобни преживявания толкова специални – не самият предмет или символ, а чувството, което остава след него. Малко повече близост със себе си. Малко повече смелост да пазиш важните неща, вместо да ги подминаваш. И малко повече смелост да разкриеш себе си.

Тату и пиърсинг местата, където изкуството говори

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.