(НЕ)трябва да поговорим
За най-политически некоректната фраза в историята, създадена като заместител на „Няма какво повече да си кажем“
Можете спокойно да дочетете статията до края, защото не съдържа глутен, но не можем да обещаем, че ще се почувствате по-добре. Понеже става дума за онзи невероятен момент, в който чуваме култовата мантра „ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ“ и всичко вече е ясно – статусът пак е single.
Всеки от нас е бил в ситуация, в която са го зарязвали.
Още по-лошо, зарязвали са го хора, на които не просто държи, а в които е влюбен. Не можем да предложим универсална техника за справяне с „ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ“, но ще се опитаме да дадем три практически съвета за оцеляване в момент, когато си от тъмната страна на луната. Не бъди оптимист в ситуации, когато това е излишно.
Розовите балони се пукат по начина, по който се пукат и всички останали.
„Трябва да поговорим“ никога не е било, не е и няма да бъде прелюдия към предложение за брак. Това, което можеш да направиш, за да си облекчиш живота, е да прецениш на място – дали имаш нужда от този разговор. Ако срещата се очертава прекалено болезнена (за теб) – дай знак, че разбираш за какво става въпрос и си я спести. Ако отношенията ти с човека в крайна сметка са се трансформирали в приятелски и няма да имаш топка в гърлото и желание да повърнеш, докато късате – давай. А като теглим чертата, не всички бивши са архизло, от което да избягаме на друг континент.
„Трябва да поговорим“ може да се случи в момент, в който не го очакваш. Отиваш на най-обикновена среща с гаджето си и 20 минути по-късно вече нямаш среща. Респективно и гадже. Докато си смятал/а, че всичко е окей, човекът до теб изобщо не се е чувствал така. Вероятно ще ти обясни защо и също така вероятно – ще бъде прав за някои неща. Не питай какво можеш да направиш.
Щом сте стигнали до ситуацията, в която „трябва да поговорите“, вече няма нищо за казване.
Не се опитвай да се вкопчиш в човека, който къса с теб, той така или иначе не е щастлив. Това вероятно е последният момент, в който се виждате, и от теб зависи как ще те запомнят. Понякога в кофти моментите единственото, което имаме, е достойнството ни – и определено си заслужава да останем с него дори и след „Трябва да поговорим“.
Ако „Трябва да поговорим“ е придружено от „Проблемът е в мен“, се съгласяваш. Това изречение дава началото на една напълно излишна тирада, в която човекът обяснява колко е крив и недостоен за любов. Потвърди, че и ти не си се чувствал/а окей в тази връзка точно поради тези причини.
Когато някой държи на теб, независимо дали иска да останете заедно или не – той никога не казва „Проблемът е в мен“.
Посрещането на реакцията от болезненото, но откровено „Не те харесвам/Не ме привличаш/Не ме правиш щастлив/а“, е доста по-трудно и изисква топки. Ако някой се опитва да ти отклони вниманието по този елементарен начин, значи е подценявал и теб, и отношенията ви. Следователно – наистина няма за какво повече да говорите.
Вместо заключение ще си позволим да кажем, че има ситуации, от които няма как да излезеш, без да се намокриш.
Fuck you на Archive действа доста терапевтично, а приятелите са най-универсалното лекарство на света. Те не могат да се преборят с махмурлука, а да те подтикнат към него, но затова друг път. „Трябва да поговорим“ определено е краят на света, който си изградил с някого. Няма да завършим оптимистично и да ти сипем мъдрост в стил Хорхе Букай, особено в момент като този, но не забравяй, че „Трябва да поговорим“ минава. Абсолютно всеки път.
Прочети още за разминаванията по спомен и хората, с които прекалено „не сте“.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч