Истината за Кърт Кобейн – гения, когото все още не разбираме

Днес той щеше да навърши 59 – време е да го погледнеш отвъд клишетата

Превод от италиански – Кристияна Бурдева

Изминаха почти тридесет и пет години.

Тридесет и пет години от април 1994-та. Днес той щеше да навърши 59 – вече не момче от ъндърграунда, а рок звезда с история. И ето че отново се връщаме към Кърт Кобейн, принудени да обясняваме кой всъщност беше фронтменът на Nirvana отвъд клишетата за измъчения гений, депресирания наркозависим, „жертвата“ на грънджа. Време е да разкажем една история, която твърде дълго беше сведена до една единствена версия.

Истината е, че Кърт Кобейн беше жив оксиморон

– противоречие на два крака. Пънк по убеждение, но достатъчно поп, за да спечели милиони тийнейджъри. Груб като човек, израснал в горите на Абърдийн, Вашингтон, и същевременно ненаситен читател, открит поддръжник на ЛГБТ общността и на правата на жените.

Прекарваше следобеди с бира пред гроба на Джими Хендрикс обичаше The Beatles – guilty pleasure в пънк средата – и на сцената открито имитираше Пийт Тауншенд от The Who, когато разбиваше китари. Не може да има само мрачни вълни от променливо настроение, гняв, зависимости и депресия. Всичко това е част от истината,

но Кърт беше и умен, внимателен човек с фино чувство за хумор.

През 1991 г., на фестивала в Рединг, той се хвърли в публиката по време на Endless, Nameless – момент на чиста, нецензурирана радост. И още нещо, което рядко се признава: Кобейн беше амбициозен. Стратег. Съзнателно се дистанцира от пънк групите, които харесваше, защото категоричното им отхвърляне на големите лейбъли му се струваше безплодно. Системата, вярваше той, трябва да се променя отвътре. Затова обсесивно следеше колко често клиповете на Nirvana се въртят по MTV и внимателно изчисляваше как да балансира между ранните фенове и новата, мейнстрийм публика.

Когато го поканиха да пее на плейбек в Top of the Pops по британската телевизия, той не просто прие условието – изпя песента, имитирайки гласа на Мориси, фронтмена на The Smiths. Беше отлична шега, но и демонстрация на самочувствие и ясно съзнание за собствената му роля в поп културата. Глобалният успех обаче трудно се управлява. Пресата го сравняваше с Аксъл Роуз от Guns N’ Roses, но истинското напрежение сякаш беше с Еди Ведър, фронтмена на Pearl Jam. И двете групи идваха от Сиатъл, но Ведър запази доверието на инди публиката, докато таблоидите все по-настойчиво превръщаха личния живот на Nirvana в сензация. Враждата с Аксъл Роуз достигна връхната си точка на наградите на MTV през 1992 г.,

когато Кърт демонстративно плю върху клавиатурата, на която Роуз беше свирил минути по-рано.

По-късно, на вечерята след церемонията, напрежението едва не прерасна във физическа саморазправа. Историята обаче има и по-неочакван обрат. Същата вечер, докато Ерик Клептън изпълняваше Tears in Heaven, Кърт и Еди Ведър танцуваха бавен танц – жест, който символично сложи край на напрежението между двете най-големи групи от Сиатъл, Nirvana и Pearl Jam. И когато днес слушаме за вражди между групи – а оттам и между фенски общности, – почти ни се иска да заплачем. За онези дни, когато хората се караха докрай единствено заради „музикалната си принадлежност“.

Преди няколко години Майкъл Стайп от R.E.M. разказа притча за „онова, което можеше да бъде“. Според него артистичното бъдеще на Кърт е щяло да бъде по-тихо – акустично, с повече струнни инструменти и пространство за уязвимост. Двамата дори бяха организирали запис на демо за следващия албум на Nirvana, но в последния момент Кобейн намери причина да не се появи. „Яростта на младостта се отплати“, пее групата в Serve the Servants.

Само че цената ѝ се оказа висока.

Блондинът от Сиатъл днес щеше да бъде почти шейсетгодишен мъж – вероятно по-тих, вероятно различен. Вместо това са минали 35 години, откакто той сам сложи край на живота си, а случилото се все още не звучи напълно реално.

Сид Барет – психеделичният призрак, който никога не напусна Pink Floyd

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.