Божествената Клаудия Кардинале – отиде си музата на европейското кино

Почина иконата на италианското кино, която изживя 150 живота

Тя беше въплъщението на свободната и вдъхновена жена на ХХ век.

Архетипният образ на жената – музата от „8 ½“  на Фелини. Актрисата, която изживя повече от 150 живота – на проститутка, светица, романтик, всякакъв вид жена. Клаудия, която заедно със спагетите беше най-великото изобретение на Италия (думи на актьора Дейвид Ниман). Спомняме си за голямата звезда на европейското кино – божествената Клаудия Кардинале, която напусна този свят на 87-годишна възраст. Клаудия е родената в Тунис на 15 април 1938 година, но е със сицилиански произход. След като през 1957 година печели конкурс за най-красивата италианка в Тунис, за награда заминава за Международния филмов фестивал във Венеция. Животът ѝ се преобръща, след като

режисьори и продуценти я засипват с предложения да я снимат в свои филми.

Искала е да стане учителка, но решава да „опита това кино“.

Тогава още е „мълчалива, странна  и дива“ тийнейджърка и като всички момичета от своето поколение е запленена от младата Бриджит Бардо, изгряла съвсем скоро в „И бог създаде жената“ (1956) на Роже Вадим. По-късно Клаудия се снима с Бриджит в „Петролотърсачките“ и двете актриси стават приятелки на снимачната площадка. Актьорската ѝ кариера се простира в цели шест десетилетия, като бележи пик в Златния век на италианското кино. Муза е на едни от най-великите представители на авторското кино в Европа от 50-те, 60-те, 70-те години – Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели.

Клаудия дебютира с второстепенна роля като екранна партньорка на египетската звезда Омар Шариф във филма „Гоха“ (1958). Скоро се превръща в една от най-известните актриси в Италия заради ролите си в култови филми като „Роко и неговите братя“ (1960) и „Леопардът“ (1963) на Висконти и „8 ½“ (1963) на Федерико Фелини.

Ранната ѝ кариера не минава безоблачно – напротив.  Белязана е от травми.

Младата актриса е изнасилена, а след като разбира, че е бременна, ментор я убеждава да роди тайно в Лондон. В продължение на няколко години Кардинале представя сина си Патрик за свой по-малък брат. Пречка в професионалното Искала е да стане учителка, но решава да „опита това кино“.

Тогава още е „мълчалива, странна  и дива“ тийнейджърка и като всички момичета от своето поколение е запленена от младата Бриджит Бардо, изгряла съвсем скоро в „И бог създаде жената“ (1956) на Роже Вадим. По-късно Клаудия се снима с Бриджит в „Петролотърсачките“ и двете актриси стават приятелки на снимачната площадка. Актьорската ѝ кариера се простира в цели шест десетилетия, като бележи пик в Златния век на италианското кино. Муза е на едни от най-великите представители на авторското кино в Европа от 50-те, 60-те, 70-те години – Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели. развитие се оказва и фактът, че е израснала в многоезична среда и говори с френски, арабски и сицилиански акцент. Затова гласът ѝ е бил дублиран от други италиански актриси. Въпреки това Кардинале заявява: „В моя живот няма драма“.

60-те години са най-славни за Кардинале.

Фелини печели „Оскар“ за „8 ½“, Висконти я снима в най-епичната италианска драма „Леопардът“, а Холивуд я привлича за участие в „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс и култовия спагети уестърн на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“. Така Клаудия изгрява на екран редом до Хенри Фонда и Чарлз Бронсън – едни от емблемите на американското кино от периода. Не остава в Холивуд, защото смята, че професията там е още „по-канибалска и неблагодарна“.

Критиците я хвалят като „въплъщение на следвоенния европейски блясък“. Кардинале не се откъсва от професията дълго време – играе до 80-те си години. Последно се появява в швейцарския телевизионен сериал Bulle през 2020 година. „Важното за киното е, че можеш да мечтаеш. Не харесвам филми, които са банални“, споделя в едно от интервютата си Кардинале. Също така твърди, че дългогодишният ѝ успех се дължи на способността да казва „не“. Актрисата е обявена за посланик на добра воля на ЮНЕСКО в знак на признание за нейната застъпническа дейност за правата на жените. Носителка е на награда за цялостно творчество на Берлинския филмов фестивал.

„Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е особено важна“, казва актрисата. Клаудия Кардинале ще бъде запомнена като една от най-великите европейски актриси на всички времена – заради своята тайнствена красота, заради овнешката борбеност („повечето актьори са Овни“, казва тя), заради вечния оптимизъм и житейската грация, благодарение на които ни оставя наследство от над 150 филма.

Най-красивите актриси от миналото, които заслепяват настоящето – част 2

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.