Нещата от живота

Те са хора, споделящи добрини с повод или без

People of Sofia, Profilestudio

"Тайни приятели" е една кауза за доброто, която цели да сближи хората и да ги накара да дават повече добро един на друг. Експериментът започва преди няколко години, когато Христо Христозов прави проект "Тайни приятели" във фирмата, в която работи, като различен начин за сплотяване на колектива в паузата между два семинара. Всеки участник трябвало скришом да зарадва с предмет или жест свой колега в рамките на упражнението. Ицо не му мисли много и бързо тества „офис играта" на местна почва сред своите колеги. Той провокира близо 200 от тях да напишат желанията си на листче и същевременно да изтеглят такова с името и желанията на някой друг. Задачата пред всеки била в продължение на два месеца да бъде таен приятел на този, който е изтеглил, и да изпълнява желанията му, разбира се. След като този модел се оказва работещ, Христо разбира, че

"Тайни приятели" е много повече от офис забавление. Че можеш да зарадваш не само колега, но и приятел в нужда или непознат на улицата, стига да искаш.

Така се ражда страницата във Фейсбук, в която непознати споделят добрите си дела и насърчават останалите в същото, а крайната им цел е всяко добро да бъде "предадено нататък". В ядрото на проекта са трима – Христо, Магдалена и Ивена (на снимката долу). Иначе са безброй – всички, които могат да накарат някого да се усмихне – с повод или без. Тази вечер те ще представят в "Дом на киното" своя "Музей на любовта", в който всеки може да участва и като експонат, и като посетител. Това е само един от добрите им проекти. По-добрите тепърва предстоят…

Как се роди идеята на тази кауза?

Още от много малък мечтая да съм двигател на промяната към по-добро. Живеем в свят, в който всеки от нас има нещо в повече от другия. Въпросът е да решим да го споделим. „Тайни приятели“ възникна първо като игра в корпоративна среда, която целеше да сплоти хората и да им помогне да се опознаят истински. Виждайки ефекта – искреното желание на всички да зарадват своите колеги, разбрах, че сме и можем да бъдем добри. Стига някой да събуди този инстинкт у нас.

Разкажи ми за някои от проектите, успешно реализирани от вашето мини крю?

Може би най-важният е „Музей на любовта“ – предколедно зареждане с любов. Вдъхновено от филма Love actually, в нашия случай то се превърна в събиране на различните визии за любовта в различните изкуства. На нашия „Музей на любовта“ през 2014 г. имаше фотография, музика, поезия, театър, кино, танц и незабравими срещи.

Лесно ли (и как) намираш съмишленици, с които да работиш?

Винаги е лесно, когато намерението ти е искрено. Ние, хората, четем отвъд и знаем кога можем да се доверим. През годините са се включвали стотици хора, повярвали в силата на добрината. Имаме фейсбук страница, на която споделяме каузите и историите си.

Защо човек прави добро според теб?

„Даването освобождава даващия.“ Да си щедър значи да бъдеш богат – и обратно.

Хората имат ли потребност да бъдат добри, или просто го носят изначално в себе си?

Всички го носим. „Нима и най-жестокият престъпник не би могъл да е добър съпруг и баща?“, се казваше в едно представление.

Дай съвет на всички хейтъри как да започват деня си?

Един много важен за мен човек ми каза: „Събуждай се сутрин и си задавай въпроса: как мога да бъда щастлив днес?“. Същият този човек е наредил всичките си най-съкровени спомени точно срещу леглото си. Това е първото, което вижда, когато се събуди.

Добрината, която те е докоснала най-силно?

Толкова са много, че ми е необичайно да се опитвам да ги сравнявам или подреждам по значимост. Преди години, заминавайки по програма „Еразъм“ в Ротердам, бях достатъчно неблагоразумен да закъснея с намирането на квартира. Случайно на главната в Пловдив видях стар познат (не се бяхме виждали 10 години). Оказа се, че след няколко дни заминава за стаж с двама колеги именно в Ротердам. Предложи ми да остана при тях. Чакаше ме на гарата. Останах месец, станахме приятели. Винаги ще им бъда благодарен. И моят дом също е отворен.

Да си добър не значи ли да си леко наивен?

Не, точно обратното,

да си добър означава да бъдеш мъдър и разбиращ. Да знаеш, че всеки от нас води битка, ти самият – също. Да не подценяваш ничий страх, болка, съмнение, глупост…

И именно защото го знаеш, да си още по-добър към себе си и към другите. Лесно е, когато гледаме нещата отгоре – когато сме забъркани в тях, действаме прибързано. Остава надеждата да не допускаме същата грешка отново или поне да я допускаме с повече осъзнатост. Учим се…

Как се различават днешните устои за доброто с тези от миналото?

Не харесвам консумеризма и не вярвам в предметите. Те са само символи, а ние имаме нужда от преживявания. Доказателство за това са нещастни хора, имащи всичко в материален смисъл. И обратно – щастливи хора, разполагащи само с най-базисното. С две думи, не е важен етикетът, макар да ни заливат отвсякъде с тази заблуда.

Дай ни един лесен трик как да не губим вярата в доброто.

Оглеждайте се по-често около себе си и се стремете искрено да разберете другите – например слушайте, без да прекъсвате някого, когото иначе никога не слушате. В това взаимно разбиране се раждат незабравими мигове на споделеност и единение.

И друго – искайте. Винаги се намира кой да откликне, ако не те е страх да поискаш.

Къде ще срещаме „тайните приятели“ следващите месеци?

На тазгодишния „Музей на любовта“, който ще продължи от 14 до 20 декември в Дома на киното. Ще го открием с прожекцията на „Солта на земята“ на Вендерс за един от най-големите фотографи на нашето време – Себастиао Салгадо. Това е филм за неговата неотслабваща вяра в доброто. Естественото му продължение са изповедите на стотици хора във филма „Човек“ на Ян-Артюс Бертран на 16 декември. Има и два болезнени филма – „Източни пиеси“ на Камен Калев, който лично ще го представи, и украинският „Племето“, който ще ви преобърне света. За любов ще си говорим на 18 декември с известния български сексолог доц. д-р Румен Бостанджиев и прожекцията на филма „Три“. Включили сме и две премиерни къси заглавия – танцовия „Жената“ на Маргарита Божилова и великолепния „Любов“ на Боя Харизанова. Завършекът е на 20 декември с два поетични филма – документалния „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“ на Костадин Бонев и впечатляващата анимация „Пророкът от Халил Джубран“ от режисьора Роджър Алърс („Цар Лъв“).

Виж още форми на добротворчество.