Иво Данчев: в търсене на корените

Януари е тук, 2023 година също и ние нямаме търпение да се гмурнем в следващите 365 дни с наслада. Ето защо в първия месец от новата година решихме да те срещнем с човека, който покори сърцата ни със своите „Пазители“, със спиращата дъха „Каракачанка“ и с „Дядото с овцете“, както наричаме една от най-култовите му снимки.

Иво Данчев е фотограф, но той е много повече – наричаме го пазител на корените.

Човекът, който броди с обектив в ръка по родопските върхове, по българските села, по най-тайните кътчета на земята ни и улавя традиции, хора, свещенодействия, памет. Започваме годината на чисто от най-бялото на планината и с мисъл за миналото, защото без минало бъдещето би било трудно постижимо. Наслади се на този разговор и хвърли едно око, освен на сайта на Иво, и на инициативата му да защити и спаси буферната зона на Биосферен парк Червената Стена (част от списъка на UNESCO и в защитена зона от НАТУРА 2000) oт концесия за добив на мрамори и мраморна баластра в село Горнослав. Той и другите жители на красивите Родопи искат да запазят селата Горнослав, Червен и Долнослав от предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, което би разрушило уникалната природа в местността и би навредило на местните. Това са селата в подножието на скалните феномени – Белинташ (Беланташ), Караджов камък, на енеолитния храмов комплекс Лопките, късноантичната и средновековна крепост Калето в с. Горнослав. Подписката е тук, а разговорът ни с този невероятен човек следва:

Здравей, Иво! Как те заварваме в началото на 2023?

Със смесени чувства, но и много амбициран за проекта ми „Пазителите“, в който пътувам и снимам различни костюми от традицията на кукерските игри у нас. Иска ми се да обиколя все повече места, да снимам все по-разнообразни и различни маски и все повече от хората, които ги правят и носят.

Разкажи ни повече за „Пазителите“?

Проектът се роди преди повече от 4 години. Идеята ми беше да заснема визуален архив и впоследствие да направя книга за кукерите и тази книга да събира цялото разнообразие на маски и различни видове обичаи, с което разполагаме в България, а това разнообразие е наистина впечатляващо.

До момента съм обиколил основните райони в страната, в които са живи тези традиции – Югозападна България, района на Разлог и Петрич, Западна България, Пернишко и др.

Маскирането в различните райони се случва по различно време – в Разлог, Петрич, Симитли, Благоевград и Пазарджишко се прави на първи януари, в Пернишко например се прави на старата нова година – на 13 и 14 януари, а в Централна и Източна България се прави на Сирни Заговезни.

Имало ли е момент, в който определена маска или човек са те поразили и впечатлили изключително? Когато си си казал „УАУ!“?

През цялото време си казвам „уау!“, защото по фестивалите, в които снимам, има изключително разнообразие на маски и много любопитни хора. Тогава по-скоро се оставям на интуицията си, на онова усещане, което самò ме води кого и как да заснема.

Новата година официално започна и много хора в момента правят своя to-do list, някои генерално искат да променят посоката с живот по-близо до природата.Ти се премести в Родопите преди 7 години, разкажи ни за това преживяване?

Реално аз дойдох в района на биосферния парк „Червената стена“, близо до Асеновград. Смея да твърдя, че това е едно от най-красивите места в Родопите и въобще в България. Исках да намеря по-близка връзка със земята, спокойствие и дори ако щеш – чистата душевна наслада от това да съзерцаваш планината през прозореца си. Когато пристигнах, честно да си призная – бях леко бърнаутнал и ми отне известно време, докато ми се върне желанието да снимам и да творя.

Тъй като обаче още когато си купих първия апарат през 2007 г. и започнах да се уча да снимам, именно това ми беше интересно – хората, стадата, овчарите и Родопите,

след известно време, прекарано в планината, вдъхновението ми се върна и продължих да работя. Земята изключително много възстановява и облагородява и препоръчвам на всички да се докоснат до това усещане.

Можем ли да кажем, че ти снимаш истинските пазители на традициите? Това ли са твоите герои?

Абсолютно. По някакъв начин моите снимки сякаш не са от нашето време, а са от миналото. Хората, които снимам, които пазят традициите, още живеят в това минало. Те живеят в друго време и пазят това време за наше щастие. Тук мога да кажа нещо интересно – през новата година мисля да обърна малко повече внимание на ромите. Малко хора може би знаят, но много роми пазят и се занимават с българските традиции в маскарадните игри. По време на пътуванията си из България установих, че голяма част от тях с много емоция и ентусиазъм изработват маски и костюми.

Това е един много хубав ъгъл, през който да се покаже техният етнос и нещо общо, което имаме помежду си.

Тяхното участие в изконните ни традиции е един вид културен мост между ромите и българите. От Национален фонд Култура одобриха мой проект в програмата Социално ангажирани изкуства и всъщност той е точно за това – искам да заснема роми, които се занимават с кукерство, и да ги покажа на хората, за да разчупим шаблоните и представите за тях, които имаме в главите си. Да разчупим стереотипите за тях, които до голяма степен не са обективни – искам да ги покажа в нова и по-добра светлина.

Имаш ли си любима творба – такава, която е останала в сърцето ти по специален начин?

Не мога да определя само една. Може би тази, която стана най-популярна сред хората, беше дядото, който съм снимал отвисоко сред неговите каракачански овце. Аз наистина се кефя на тези хора, те не са ми просто модели. Те ме допускат много близо до себе си, усещат ме и започват да споделят с мен много активно, някак си се чувстват важни и специални, че се интересувам от тях, и стават дори мои приятели. Мога да изредя много имена – Гото, Ради, Ивана, Никола са само част от героите, които виждате на снимките.

Какво предстои на Иво или какво да кажем на всички хора в началото на новата година?

Като се имат предвид глобалните проблеми, които по един или друг начин се отразяват на всички ни, може би е нужно да се съхранят, като търсят вдъхновението и разбира се – връзката със земята. Тя винаги спасява и дава много.

А тук те очаква разговорът ни с Теодор Ушев.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.