The Local: Стиляна Иванова

Ето през кои три любими неща избра да ни се покаже

0 коментара Сподели:
The Local: Стиляна Иванова

Разбрах, че имам по-различно възприятие за света, когато започнах да виждам неща.

Когато хората започнаха да ме питат какво, по дяволите, съзерцавам. Сякаш в този момент мозъкът ми се възбужда и започвам да наслагвам картини като в пасианс. В същото време има неща, които изобщо не забелязвам – например пукнатина в бордюра, в който ще се спъна. А има и неща, които никога не снимам. Природа. Там само се потапям. Що се отнася до хората, с часове мога да изследвам фрагменти от някой екземпляр. Как започна всичко? С концертни снимки. Но бързо разбрах, че обичам тълпи само когато танцувам. Че окото ми не е широко и завинаги вади личността, която се опитва да потъне в тълпата. Така дойде и портретната фотография. Продуктовата ли? Ах, как си почивам там… Там имам време за игра, особено откакто се преместих в Пловдив.

За тези, които ме познават като момичето с фотоапарата от Go Guide: вече съм майна.

София ми даде скорост, но взе тишината. Любовта и Пловдив дойдоха като вихрушка. Учат ме да не гоня времето по булевардите, а да го оставям да отлежава. Да, София си е моята кожа, но като след слънце… бели се. А Пловдив… Не мога да го побера в един кадър. Като глава лук е… пластове много. Когато не ми се снима? Изчезвам нависоко или на дълбоко, да почине поглед. Иначе план има всеки ден: да ми е хубаво!

Диско топка

Светлината се разпада на части и всичко започва да пулсира. Свързвам я с ритъм, импулс. Енергия, която ме изкарва навън.

Червило

Вечна класика, която не познава време. Juicy lips! Love it!

Слънчеви очила

Зад тях крия строгия поглед. Помагат ми да изследвам хората, без да ги притеснявам. А и така пазя окото – хранилище на визуалната памет.

The Local: Ира Живкова

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.