Тео Ушев: Прави това, в което вярваш!

Предстои премиерата на първия пълнометражен филм на Теодор Ушев „φ1.618“, а ние се срещаме с него, за да ти разкажем повече

0 коментара Сподели:

снимка: Константин Вълков

Когато гледахме „Сляпата Вайша“ за пръв път, сърцата ни се изпълниха с гордост, но не от онази задължителната. Гордостта ни беше по-скоро смес от емоция и абсолютна наслада от изкуството – българското, най-после релевантно на световните примери. Теодор Ушев – това име се запечата в съзнанието ни и през годините видяхме, че най-успешният ни български аниматор и режисьор постига върхове в кариерата си, които заслужават единствено адмирации.

Тео винаги има какво да каже и какво да ни покаже

и това „казване“ притежава най-важното свойство – да тежи точно на мястото си. Ето защо на прага на октомври и началото на културния сезон говорим с него за предстоящия му първи пълнометражен филм „φ1.618“. Филм събитие, който се чака със затаен дъх от цялата международна филмова общност. Историята на „φ1.618“ разказва за нова нация от вечни, биологически съвършени хора – био титаните, които се готвят да напуснат Земята завинаги, подготвяйки за мисията кораба „Пумпал“. Двете водещи роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова, а зад камерата застава един от най-талантливите български оператори – Емил Христов. За всичко това, директно от кухнята на снимачния процес – разказва Теодор Ушев:

снимка: „φ1.618“

Здравей, Тео! Минаваме директно на въпроса – разкажи ни за новия си филм. Как се роди идеята за него и защо точно по романа  „Пумпал“ на Владислав Тодоров?

Когато предстоеше излизането на романа, Владо ми се обади и каза: „Искаш ли да видиш един роман?“, аз го прочетох и той ми предложи да пробваме да направим филм по него. Колебаех се първоначално, защото, честно казано, не бях сигурен, че романът ми харесва. Все пак имаше интересни неща вътре, любопитни за мен, затова казах – „нека опитаме“, но условието беше да мога да променям и да коригирам сценария в движение, ако се наложи. Започнах да скицирам и направих доста рисунки по сюжета.

Изведнъж се зароди свят, който най-после вече можех да си представя, защото в началото не успявах.

Виждаше ми се напълно невъзможно да изградим света от романа реалистично, като се има предвид бюджетът, с който разполагахме. За щастие след това дойде и финансирането от НФЦ, за което съм много благодарен.

Как подходи към процеса?

Истината е, че аз подходих много нахално с този сценарий. Общо взето, не ми пукаше много дали ще се проваля или не. Както ми каза Емо Христов, един от най-добрите ни оператори, който имаме честта да снима във филма – „Ти нали знаеш, че сега всички очакват да се провалиш с този филм?“. Аз с ирония му отвърнах, че за мен ще е удоволствие да се проваля и реално работих с тази мисъл през цялото време, тоест не се страхувах от неуспеха.

Какво искахте да постигнете с този филм?

Целта беше да направим филм, който не е правен в България досега. Да не изглежда като български филм. Да не изглежда евтино направен, въпреки че бяхме с много нищожен бюджет. Никой не може да повярва, когато узнае какъв е бюджетът – всеки казва, че е абсолютно невъзможно да се направи такъв филм с толкова малък бюджет.

снимка: „φ1.618“

Филмът е заснет изцяло в България, което е много любопитно. Къде намерихте точните локации?

Относно локациите – търсихме много! Първо започнахме да снимаме около Бургас – индустриалните солници. Част от снимките бяха около и в замъка Равадиново, който направихме така, че едва ли ще го познаете. След това намерихме една изоставена фабрика в Костенец. Тя се взривила преди няколко години, но самата първа фабрика вътре, която е от началото на века, е доста добре запазена. Ние още от самото начало се стремяхме да гоним една стиймпънк естетика и това място беше право в целта. Там имаше тонове хартия и тонове велпапе, които с малко повече фантазия надградихме в страхотни декори. Естествено снимахме и на Бузлуджа, където е корабът на био титаните, който се готви да излети. Условията там бяха много трудни – имаше жесток вятър и дори най-стабилните дронове, с които работехме, просто бяха отнасяни.

В главните роли виждаме Деян Донков и Мартина Апостолова – как ги избра?

Аз не съм правил кастинг за актьори, преди да започнем снимките. Не вярвам в кастингите. Смятам, че един човек, един актьор може да изиграе точно една определена роля. Затова съм избирал така, че да не мъча актьора. Нещата, които играе, да бъдат органични за самия него. Случайно видях филма „Ирина“, в който играе Мартина Апостолова, гледах едно-две нейни интервюта и си казах – това е!

Тя е Гаргара във филма и няма друг, който може да изиграе тази роля по-добре от нея.

Мартина наистина е абсолютна находка, защото тя сама си правеше каскадите във филма, и то такива каскади, които, ако ги видите, ще ви се завие свят. Имаше една огромна центрофуга във фабриката, по която трябваше да се спуска нагоре и надолу заедно с един от така наречените урунгели. Тя го направи, без да трепне, а чак след снимките разбрах, че е имала огромен страх от височини. Всичко това се случи в един ден, в който тя трябваше да изиграе най-емоционалната си роля във филма и в същото време да виси на 100 м височина. Отделно в един от малкото моменти, когато има съспенс във филма, тя вдигна 40 градуса температура и игра така, но не каза и гък – невероятен професионалист. Иво Димчев също сам си правеше каскадите, качен на токове с платформа.

снимка: „φ1.618“

Най-голямото и абсолютно предизвикателство за екипа обаче беше участието на Сашка Васева. Това е и една от големите изненади във филма. Тя беше в много тежко здравословно състояние тогава, с огромен процент слепота и въпреки това се справи с абсолютен стоицизъм. Другата изненада беше Георги Лозанов – той е истинско откритие! За мен този човек не е трябвало да бъде журналист, а актьор и да играе в киното. На Деян Донков също се спрях почти веднага. Въобще всички останали актьори са избирани по този начин. Във филма ще видите Васил Дуев, който не е снимал много в киното, но се представи впечатляващо.

Кога да очакваме премиерата?

Филмът ще открие фестивала CineLibri в Зала 1 на НДК на 8 октомври. Тази премиера ще бъде почти едновременно с Фестивала на новото кино в Монреал. Три дни делят двете прожекции, така че ще бъдат едновременни премиери и в двете държави, където филмът е бил направен.

Говорим за първата фантастична антиутопия, снимана у нас. Как да разтълкуваме този жанр. Какво да очакваме на екран?

Има една шега, че в българското кино главният герой винаги търси себе си. Е, нашата цел беше главният герой да не търси себе си, а да търси нещо друго. Дистопията е жанр, който е ироничен към утопията. Той като криво огледало показва утопични тенденции, почти цинично и доста изкривено. В България не е правен досега дистопичен филм, който да има елементи на фантастика, стиймпънк. Общо взето, търсих и се опитах да изобретя свой собствен кинематографичен език. Не знам дали съм успял, но не съм си слагал никакви лимити. Има много анимация, има много специални ефекти, много компютърна графика и почти всеки кадър е пипан допълнително. Постпродукцията беше много тежка – правихме я едновременно в София и Монреал, обърнахме много сериозно внимание и на саунда. Саундът на филма е правен от носителя на „Оскар“ Оливие Калвер. Над всеки милиметър от звука е работено, така че тази стигма, че в българското кино „нищо не се чува“, тук няма да е вярна.

Стремили сме се да изградим атмосфера, която е нереална и звучи сюрреалистично.

Какво мислиш за съвременното българско кино и какво още му е нужно, за да е световно релевантно?

Аз между другото съм фен на новото българско кино и има няколко режисьори, които с интерес следя. И веднага ще ви кажа имената – на първо място много харесвам Ралица Петрова, също тандема Милева и Казакова. Смятам, че това, което правят, е много важно като тенденция – кинематографичен, почти войнствен феминизъм, който ми допада. Много е симпатичен с енергията си и дори с нахалството си. Социалното кино на Вълчанов и Грозева също е изключително, Камен Калев, разбира се, и Милко Лазаров. Харесвам документалното кино на Мартичка Божилова и АГИТПРОП – страхотни документални филми, които вече са и световно признати. Компот Колектив, когато говорим за анимация, също са любопитни. Смятам, че големият проблем на киното ни е начинът, по който се продава. Като че ли не се полагат достатъчно усилия за сериозна дистрибуция и за сериозно показване в чужбина. Всички си мислят, че когато заснемат филма, работата им приключва, но истината е, че тя чак сега започва. За съжаление нашата работа започва в момента, в който филмът е готов. Реклама, промотиране и бюджет са основните брънки от веригата, които ни спират за момента. Иначе безкрайно талантливи екипи и актьори имаме много.

снимка: „φ1.618“

Ако трябва да гледаме един-единствен български филм – кой да е той?

Категорично „Понеделник сутрин“! За мен това е най-добрият български филм, правен някога. Абсолютен шедьовър, който навремето е бил селекциониран в Кан или Венеция, но са му попречили да замине.

Три стъпки на успеха, които би казал на някого, който сега започва да се занимава с кино?

Търпение, стоицизъм, да не се отказва и да не чете критики. Това е абсолютно задължително! Трябва да прави това, което иска, без да се съобразява с това, което му се казва.

Най-важното е да си смел и да правиш това, в което вярваш, единствено по начина, по който го вярваш.

Какво предстои?

Работя по два игрални и два анимационни филма, ще видим кое ще излезе първо. Проектите не бива да са прекалено често един след друг, за да не се конкурират взаимно, така че ще има достатъчно време между сегашния филм и предстоящите нови неща.

И за финал – какво да им кажем на тези хора в началото на септември? Къде да търсят вдъхновението?

Оптимизъм и добро настроение и да се усмихват по-често. Нищо друго! Това е единствената рецепта.

За още вдъхновяващи разговори – виж Ирмена Чичикова – едно много щастливо момиче!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *