Приказка за кръв и сол
Защото юни е истории за разказване
Разбираш, че остаряваш, когато започнеш твърде много да внимаваш да не се нараниш някъде. Поглеждам синината на дясното си коляно – толкова много цвят на фона на двата релефни белега около нея.
Единият – стърчащ от стария диван на баба ми ръждив пирон, който се заби в крака ми, докато скачах със засилка отгоре. Другият – падане по време на надбягване с момчето на съседите около къщата. Видях капачката на коляното си тогава. Бисернобяла кост. Помня, че не плаках, може би заради него. Беше юни.
Хубавото лято, като хубавото детство, е приказка за кръв и сол.
Безброй поредни удари, след които по чудо оставаш цяла, защото си късметлия и защото има толкова много още пясък и кал за пребродване.
Вкус на желязо и грозде в устата. Следи от буйства по лицето на най-прелестния мъж наоколо и досега. Следи от палка по ребрата на приятел от протеста. Следи от слънце по носа. Лунички.
Километри с колело през улиците на забравени села, в които някой е посял най-вкусните домати. Русо по ръцете и синьо навсякъде другаде.
Семеен скандал със София, автобус за Бургас и после бягство още пò на юг, почти до границата.
Десет нощи сън на пода. Само на едно шалте. Само с едно одеяло, с една книга и с една тетрадка. Диня и мастика.
Юни е истории за разказване. Литрите кайсиева ракия в багажниците до бунгалото. Пълните с любов и дим гърди догоре. Колко много хора има да си спомним. И колко ще разказваме за тях на любимите, които още не познаваме.
Сбор от всичкото си лято под това небе сме – нищо повече. Нищо повече не ни събира и разделя. Моите лета са като твоите. Различни от летата на онези, непокътнати от лакти до колене.
За още лятно настроение, върни сламената чанта в употреба.