5 албума от последните месеци, които може и да сте пропуснали
Най-новото от музикалната сфера, което ще изпълни дните ти с вдъхновение
От Съединените щати през Европа и обратно – избрали сме пет (дори шест, защото в края на селекцията ви очаква и един бонус албум) неотдавна издадени продукта, които по някаква причина може и да сте пропуснали. „Пия и зная неща“, казва любимият ни герой от „Игра на тронове“. Бъдете като него. Сипете си по една бира (или каквото ви е сладко) и узнайте имената на няколко нови хип-хоп, R’n’B, електро-поп и рок албума, издадени през последните (десетина) месеца.
TA1300/Denzel Curry
Аутсайдер (човек извън сайдера, както се казваше в телевизионното шоу на Теди Москов „Улицата“) е дума, с която спокойно бихме могли да обозначим и някой бунтар. Човек, който мрази люто конформизма и се противопоставя открито на всеки социален конструкт. Човек, който кръщава третия си поред албум TA1300 (чете се ТАБУ) и настоява, че всички dumb-assрапъри звучат еднакво. Че в наши дни се пее прекалено много за наркотици и се живее прекалено дълго в реалността на социалните мрежи. И че не е лошо някой да насочи огледалото към различни обществени проблеми, за да бъдат видени малко по-ясно. Е, този човек е DenzelCurryи си заслужава да бъде чут. Някои от парчетата звучат като вик на отчаяние, други като лъч надежда, така че целият албум навигира между мрака и светлината; между страха и омразата; между борбата и оптимизма. Кое ще ви хареса повече – това ще си решите сами. А при нужда от по-НЕмелодичен рап – пробвайте по-старите му албуми.
Dune/Canine
Понякога малко мистерия е далеч по-добра от непременното познаване на всички отговори е съвет от чудния свят на муминтролите (героите от книгите на Туве Янсон, които препоръчваме на малки и големи). Тази тактика използва и парижанката с лишен от полова определеност глас Canine, която свали мистериозната маска от черни гарванови пера едва след като набра известна популярност. Точно както Джим Морисън първоначално е пял с гръб към публиката, за да преодолее евентуалното си чувство на неудобство, така и Canineизползва маската, за да превъзмогне срамливостта и да разграничи себе си от „обекта“, който самата тя е създала. Парижанката с вкус към мистерии пише текстовете, композира музиката и пее основния глас в английско-френския си албум Dune. И понеже е завършила Консерваторията със специалност театрална музика, всичко около нея е малък спектакъл.
Temperplane/Montevideo
След шест години музикално въздържание групата от столицата на Европейския съюз – Брюксел, се завръща с богата смесица от жанрове и малко неологизъм под мишница. Temperplanе е въображаемо летящо средство, което позволява да прелетиш от едно състояние на емоционалния спектър до напълно противоположно, при това за секунди, и „да наблюдаваш цялата планета от високо“. В реалния живот такива състояния си имат ясно изявена клинична картина и сложно медицинско наименование, но в музикалния свят, убедени сме, прелитането през различни емоционални градуси е нещо по-скоро красиво. Записаният в Бруклин албум с манчестърско звучене на моменти изглежда най-подходящ за дансинга, в други напомня NewOrderотпреди двайсетина години, а в трети – като в Harry, е по-скоро рок и някак малко грууви.
Fever/Balthazar
Ще забодем още едно белгийско знаме в селекцията с албуми за последното шестмесечие с фламандците от Balthazar. От 2010 насам белгийската банда премина твърдо от редиците на „бъдещите надежди на белгийската сцена“ до напълно утвърдена група, без която белгийската сцена… пак би била същата, но – да кажем – една идея по-бедна откъм събития. Това е четвъртият албум на Balthazarслед близо тригодишно затишие, по време на което всеки себе си е чел, занимавайки се с различни по стил персонални проекти. Четвъртата съвместна работа е много поп. Много светла, танцувална, хармонична и на моменти истински вдъхновяваща.
We Share Our Blood/Ouri
Младата французойка, живееща в Монреал, Уриел Ове („на галено“, както казваме по нашите ширини, Ури) обожава точния, студен минимализъм, като в същото време се прекланя и пред топлото изразяване на всякакви чувства. Без да навлиза в психологична самоекспертиза, Ouriпризнава, че нуждата ѝ от дуализъм е вездесъща. „Това репрезентира двамата ми родители. Ако има нещо агресивно в музиката ми, то задължително трябва да има и нещо хипер нежно. Ако има нещо бавно, то тази бавност трябва да е орнаментирана с някаква живост.“ Френските музикални издания наричат албума й „R’n’Bна бъдещето“, а от видеото ни се струва, че е жена, която обича да тренира (адмирации).
И накрая винаги когато става дума за точен брой, обичаме да разказваме следното: в книгата за приключенията на добрия войник Швейк, когато героят се изправя пред медицинска комисия, имаща за задача да определи психическото му здраве, Швейк е помолен да направи пет крачки напред. След като отброява десет и бива запитан „откъде накъде“, добрият войник отговаря съвсем непринудено и искрено просто: „защото не съм за някакви си пет крачки“. Е, ние пък не сме за някакви си пет, три или едно… неща в повече, затова сме приготвили и един шести, бонус албум.
Love Is Magic/John Grant
След тригодишна пауза, през която си е наложил да стои настрана от музиката и да се пребори с всичките си лични демони, John Grant се завръща с четвърти албум. Мястото, което е избрал за изгнание, само по себе си е свръхпродуктивно по отношение на музиката (Рейкявик, Исландия – страната с най-много музиканти на глава от населението), а фактът, че албумите му излизат на всеки три години, кара самия Джон да предполага, че умът му функционира в цикличност. Наименованието на албума LoveIsMagicе до голяма степен иронично, но клишето „зад всяка хубава песен стои по една жена“ е валидно. След като се разделя с дългогодишния си приятел, JohnGranteтъжен, разочарован и т.н. – цялата гама емоции, съпътстващи подобна раздяла, които обаче успешно успява да канализира в албум с преобладаващо синтпоп звучене.
Ако си фен на Софи Тъкър непременно трябва да прочетеш това.
И да се запознаеш с най-новите бг рапъри.
Посети ни в Инстаграм и виж какво можеш да спечелиш.