Аз решавам къде, аз избирам как!

Едно стихотворение, няколко правила за самоуважение и послание, което искаме всички смели момичета често да препрочитат

0 коментара Сподели:

Последните месеци преминаха в кампании срещу насилието над жени и в шумни скандали около това насилие, което, уви, продължава да се случва ужасяващо често. Насилието над всяко живо същество е осъдително във всяка форма и при каквито и да е обстоятелства – точка. Друго мнение няма и точно по този повод ние решихме не да ти разкажем поредната страшна история, а да ти напомним какво трябва да е твоето отношение към теб самия първо, за да не стигаш до критични ситуации.

Да ти припомним от кои ситуации трябва да си тръгнеш и в кои да избереш да присъстваш.

Да ти разкажем, че личните ти граници са свещени и важни за отстояване, независимо кой какво мисли. Вярваме, че долните редове ще са чудесен мини наръчник, който всяко смело момиче трябва често да препрочита. За тях ни вдъхнови невероятното стихотворение на Зита Рам Шакти, което ти цитираме сега:

Спрях да настоявам там, където няма това, което търся.
Спрях да питам със затворени ръце.
Спрях да чакам за заети столове.
Спрях да се пробвам в чуждо тяло.
Спрях да се преструвам, че другият разбира.
Спрях да влагам очи и надежда в сърцата, които не искаха да туптят до мен.

Никога не пресирай ситуацията – ако тя е изчерпана, ти няма какво да получиш от нея, дори много, ама много да ти се иска. Никога не проси любов – любовта е споделеност. Ако ти се налага да молиш някого за нея или някой да насилва теб, за да му я дадеш – това не е любов. Никога не чакай някого да има време за теб, да приключи нещо старо, за да е с теб, да мине натовареният ден в офиса, за да е с теб, да му се удаде свободен уикенд, слънчева сутрин или добро настроение, за да е с теб. Ако някой се нуждае от перфектните обстоятелства, за да те обича, означава, че едва ли ще е с теб, когато небето се заоблачи, а навън завали.

Никога не си създавай илюзорен образ за някого само защото много искаш той да е такъв.

Понякога си съчиняваме перфектната любов и обличаме желан от нас обект в нея, но дали този човек е такъв, дали изобщо го познаваме, дали му отива, дали той иска това – често не виждаме или не искаме да видим. Не се самозалъгвай – ако лъжеш себе си, това е най-болезнената лъжа. Ако той или тя не те разбира, а само учтиво слуша – това не е твоят човек. Ако някой те кара да се чувстваш по-малко красива, по-малко умна, по-малко ценна, по-малко значима, значи този някой може би няма място до теб. Ако не си разбрала, че заслужаваш най-доброто, то време е да го разбереш и да спреш да го търсиш там където го няма. Когато го направиш, ще дойде и втората част от приказката или продължението на стихотворението:

И след това магия.
Магия.
Върнах се при себе си, като единствената възможна дестинация.
Върнах се при себе си, като единствен достъпен път.
Върнах се при мен, като единствената предстояща среща.
Върнах се на себе си и видях ребрата си, болката и обезводнената си душа, молеща за вода.
И получих, поглезих се, простих си. Подпрях се на рамото си. Нарекох се със собствения си глас. И намерих себе си. Различна, но непокътната. Отново имах себе си. Отново имам себе си.

Ако спреш да разрешаваш и да позволяваш някой да те разплаква, да те кара да го чакаш, да не те слуша, разбира, желае, а оцениш себе си и изрично настояваш този, който върви до теб, също да те оценява, ще се случи най-прекрасното – ще се върнеш към себе си и ще се намериш. Както казва Зита:

И след това магия.
Имам ключовете за вратите, които искам да отворя.
Тук, вътре.
Отвън са само ключалките.
Но аз решавам къде и как зависи от мен.
Аз решавам къде.
аз избирам как…

Декември е тук, празниците също, време е да заобичаме себе си и всички около нас, да отстояваме личните си граници и най-вече да знаем, че ние решаваме къде и ние избираме как, защото това е нашият живот, нашите тела, нашата любов. Препрочитайте често Зита, защото тя ще ви напомня, че когато напуснете мястото, където няма нищо и никого за вас – започват чудесата. Коледните, но повече от онези най-важните – житейските.

За още от същото – виж Диана Великова: за силните жени, които са най-важни за самите себе си

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *