Нещата от живота

Майсторът на живописта – чехът, който остави целия си талант и любов в България, а ние ти разказваме повече

Ако ти е трудно да си представиш шумния и пъстър пазар в Пловдив през 1880 г. с миризмите, насядалите жени с носиите и грънците, с конския тропот и вдигнатата прах. Ако искаш да усетиш красотата на истинското селско момиче, тъгата в очите, загара по лицето. Ако искаш да ти замирише на грозде, на зюмбюли, на вино, на вкъщи. Ако ти се плаче като по Задушница или искаш да се възхитиш на богатите ни носии с „Жена със сукай от Боженците" (1896), то несъмнено трябва да погледнеш едно от платната на Мърквичка. Да застанеш пред картината, да усетиш мазките, цветовете и да се върнеш назад, назад, назад. Да се влюбиш. Пълно, жестоко, крайно. Като отпреди, като завинаги. Точно така ни действа майсторството, изкусното творчество и ненадмината ръка на Ян Вацлав Мърквичка, или просто Иван Мърквичка.

Живописецът е роден в село Видим при Дуба – Австрийската империя, точно на днешната дата през 1856 г., а след обучение в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия той пристига в България през 1881 г.

Това пристигане в страната ни се оказва знаково както за него, така и въобще за новото българско изобразително изкуство. Още през първите си дни у нас Ян буквално се влюбва – първо в Пловдив, после и във всичко останало. Първоначално е назначен като учител именно в Града под тепетата, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“, а по-късно съдбата го среща с хора точно от „неговата черга“ – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков и др. Именно със самия Константин Величков обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, което става факт през 1896 г., а Мърквичка е назначен за негов директор. Първата самостоятелна изложба на художника е през 1886 г. и точно от пловдивския период са част от най-известните му картини – „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др. През 1889 г. Мърквичка се установява в София, а през 1894 г., той илюстрира първото издание на романа „Под игото“. Интересен факт е, че заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. Иван е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство.

 

Именно заради любовта му към нашата страна, заради детайлите и композицията на творбите му, заради автентичността, цветовете и цялостната харизма на най-известните му творби (сред които зашеметяващите „Ръченица“, „Задушница“, „Шопско хоро“ и др.) Иван Мърквичка е обявен за една от най-крупните фигури на българския художествен живот след Освобождението и за един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Иван си отива от този свят на 16 май 1938 г. в Прага, но картините му остават да живеят и до днес, като тихо нашепват за единствената голяма любов на изкусния влюбен – България!

Още изкуство в галерия "Червената точка" и изложбата Footloose.