Срещаме българката Яна Георгиева в Лондон, за да ни разкаже за новия си пълнометражен филм Sleeping dogs

Когато идеите и желанието срещнат пътищата си, успехът някак си се превръща в „приятно последствие“. А големият успех преминава мимоходом, за да остави след себе си послевкуса на изстраданата лична победа. В такава се превръща и премиерата на Sleeping dogs на тазгодишния София Филм Фест. Британски продукт, чийто двигател е българката Яна Георгиева, който печели номинации за Raindance, както и за небезизвестните British Independent Film Awards 2013. С минимален бюджет и шепи с идеи Яна, заемаща ролята на продуцент, и Флорис Рамаекерс се заемат да превърнат образите в кадри.

Самата история във филма се завърта около Ив и нейния приятел Томи, който е тежко болен от година насам след нападение. Шансовете му за оцеляване не са добри и само надеждата на Ив е способна да я отведе към изхода от заплетената история, в която тя се забърква. Миналото на Томи се оказва същинско предизвикателство за нейната лоялност, а сблъсъка й с призраците от суровата реалност третират проблемите на човешките взаимоотношения и тяхната двуличност.

Срещнах се с Яна в Лондон и ето какво имаше тя да ми разкаже за дългия път към София Филм Фест.

Разкажи ми малко повече за себе си преди Лондон – откъде тръгва твоята професионална кариера и защо пътят те отведе в „Кингстън“?
Моята начална страст беше театърът. Аз израснах на сцената на Като лъвовете и театралната сцена на детски юношеския театър, въплътявайки се в различни роли. След това завърших гимназия в София с профил художествена керамика, продължих обучението си в Италия с специалност Изкуства, която включваше кино, театър, мода,опера, музика. Първоначално нямах никаква идея, че пътят ми ще ме отведе в Лондон след Италия, но реших, че ще бъде най-доброто място за практика, и така и се оказа. Завърших магистратура Filmmaking в University of Kingston.

Как се запознахте с Флорис и какво ви обедини в идеята за бъдещ общ проект?
С Флорис се запознахме по време на магистратурата в „Кингстън“. Кръстихме се More Better Films Яна Гергиева, Флорис Рамаекерс, Райчъл Хайес и Саймън Кларк. Направихме 3 късометражни филмчета заедно и веднага след завършване дойде идеята за Sleeping Dogs.

Какъв беше процесът по реализирането му?
Първоначално Sleeping Dogs беше идея за късометражен филм. Бяхме влезли в ритъм след интензивния курс и не ни се искаше да спираме. Знаехме, че е важно да продължим и да не губим темпо. Един ден седнахме и решихме, че трябва да се хвърлим в дълбоките води и да видим дали ще изплуваме. Флорис и Саймън написаха сценария буквално за 2 седмици, аз започнах с подготовката на филма. Снимахме с актьори, които познавахме от късометражните филмчета, използвахме собствените си къщи и тези на приятели. Имахме камера и стар 50 мм обектив, което ни даде първата крачка да решим, че трябва да продължим. Взимахме звук от приятел и решихме, че ще снимаме без светлина, което ни даде голяма свобода. Флорис и Саймън пишеха сценария, знаейки с какво разполагаме, което беше предимство. На снимачната площадка се оказахме само аз и Флорис по време на цялостното заснемане на филма, разделяйки си ролите.

Бих казала, че беше доста практично и компактно, защото успявахме да се промъкваме и снимаме на места без много шум.

Защо Sleeping dogs?
Първоначално се казваше The Laundrette, когато беше късометражен филм, и всъщност това е първата сцена на филма. След това решихме, че трябва да го сменим и че трябва да не е нещо загадъчно, защото и жанрът на филма е mystery thriller/drama. Sleeping dogs същност е идиом на английски и можеш да разбереш защо се казва така само ако гледаш филма, което сега ще бъде възможно и за българската публика.

Разкажи ми малко повече за самата история…
Историята на Ив може би се доближава до историята на много други жени по света. Тя преминава през много перипетии в изпитание на своята преданост и любов към приятеля си, който е тежко болен. Заплита се в лъжи и измами, опитвайки се да разкрие истината и миналото на годеника си, който си мисли, че е познавала. Опитахме се да покажем историята съвсем реално. В много от сцените Флорис разговаряше с актьорите, питайки ги как те биха се почуствали и какво те биха казали. Либърти Милс изигра невероятно ролята на Ив. Това е дебют и за нея в дългометражен филм. Беше невероятна с всичко, което трябваше да премине като актриса във филма. Камерата следва през цялото време нейния поглед и тя самата присъства във всяка сцена от филма.

Какво искаше ти да предадеш като усещане или по-скоро като послание с този филм?
Моето лично послание е, че ако имаш добра история и камера, нищо и никой не трябва да те спре да я разкажеш, без значение от мястото и времето.

Кой е твоят любим персонаж от филма? На кого симпатизираш?
Това е труден въпрос, защото аз харесвам всеки един от актьорите ни и мисля, че даже и малките роли са от голямо значение. Може би никога няма да забравя една от сцените с Кендис Нергард, която играе Диди в филма. Тя успя всичките пъти да ме стресне с репликите си и за момент да забравя колко е мила в действителност.

Разкажи ми за номинациите: първо Raindance, после и BIFA. Бяха ли ваша (твоя и на Флорис) цел?
Нито една от двете не беше наша цел като начало и затова бяха толкова голяма изненада за нас. Преди Raindance да одобрят филма, бяхме пробвали доста фестивали и имахме момент на отчаяние. Когато получих имейл от тях, накарах една приятелка, която беше с мен, да го прочете няколко пъти, защото аз не можех да повярвам. Това беше премиера за  целия ни екип. Изненадващо билетите се продадоха 10 дни преди премиерата. Повечето актьори нямаха билети, за да влязат. Беше много вълнуващо да го представим и да започне своя фестивален живот. За BIFA мисля, че ми е трудно да опиша радостта и вълнението си.

Само ще кажа че по принцип не съм ревла, но когато ми се обадиха, се разплаках и не можах да им отговоря, отсреща ми се радваха със смях.

Абсолютно непланирано и неочаквано за нас. Пожелавам го на всеки.

Ами червеният килим на BIFA? Опиши емоциите си от първия момент, в който осъзна, че това наистина се случва, с три думи.
Радост, страх и гордост и не на последно място, много шампанско.

Любими продуцент и режисьор?
Още един много труден въпрос. Аз харесвам много АРТ филми, колкото по-странни са и сложни, толкова повече ми харесват. Не мога да кажа, че харесвам един режисьор, но мога да изброя няколко, които ми идват на ум Woody Allen, Abbas Kiarostami, Paolo Sorentino, Francois Ozon. За продуценти имам жена, на която симпатизирам – Hengameh Penahi.

Кой български режисьор в момента  според теб заслужава да бъде на фестивал от такава величина?
Аз се опитвам да гледам всички български филми, които излизат, някой път със закъснение. Засега най-голямо впечатление ми е направил Стефан Командарев. Нямам търпение да видя последния му филм на София Филм Фест.

А сега накъде?
Сега напред и нагоре с още повече енергия и по-сигурни крачки. Имаме няколко проекта, които са в начална подготовка с Флорис. Опитвам се да работя върху още няколко неща, към които имам интерес. Много бих искала да направя копродукция, включваща България, и работя върху това.

Премиерата на Sleeping dogs ще се състои на 07.03.2014 от 20.00 часа в кино „Одеон“.
Още за филма тук.