Нещата от живота

Когато си довършвате изреченията и погледът казва повече от хиляда думи...

Обаждаш се на приятелка по телефона и вместо с “Ало”, тя вдига с репликата: “Откъде знаеш, че тъкмо те набирах?” Първоначално си казваш, че това може би е просто любезност. Да бе, да, и тя е искала да ми се обади точно сега – няма шанс. Както и да е. Продължавате си разговора, но става по-страшно. Тя ти е звъняла за същата простотия, която е прочела в някой сайт. Еее, НЕ! Не може да бъде! Не може да е възможно! Какво става? Това беше още от самото начало (а знаеш ли сега, колко е “зле”). Ние се познавахме само от няколко месеца. Учихме заедно в университета. Излизахме заедно на кафе с групата, но с времето се отцепихме. Отначало се плашех малко, защото само с мама правим така. Тя, като си мисли за мен, и аз й звъня. Когато аз си мисля за нея, и моментално телефонът ми започва да вибрира. Най-вероятно си има научно обяснение за тези ситуации. Не може да е просто съвпадение.

Научно е доказано, че съществуват т.нар. торсионни полета, по които се пренася информация. Тези неща обаче са невидими за човешкото око и рядко хората им вярват. Чувала съм и за телепатия, но пък толкова често… Каквото и да си говорим, знам, че на практика ми се случва, и то най-често с приятелките ми. Когато видиш подобни сцени във филмите, си казваш, че това е само сценарий. Когато започнат да ти се случва все по-често, си казваш, че наистина има нещо отвъд видимото. Колкото и добре да познаваш приятелите си, все пак сте различни личности.

Може да имате еднакви интереси, но определено да си мислите за едни и същи неща, по едно и също време, си е откачено.

Събуждам се и си правя кафе. Сядам пред компа и едната от моите 3 best friends ми пише: “Защо си станала с дупето нагоре? (coffee).” Едни големи очи се ококорват, моите. Не мога да повярвам. Откъде е разбрала, че съм крива в 9 сутринта? Не е истина! Тя започва да ми обяснява, че е в същото тъпо настроение. Стряскащо! Но след 100-ния път на подобно съвпадение искрено се забавлявам.

Любимото ми общуване с нея е, когато използваме еднакви думи, за да реагираме на конкретна случка. След това Погледът е много важен. Той казва: “Не е истина! Пак ли?” Често се разбираме и само с поглед. Още като видя как изглежда, и знам какво й е. Дори и сълзи да има в очите й, не е нужно да ми обяснява от какво са породени. Въпросната персона има сестра. И при тях двете нещата стоят по подобен начин. И те се разбират без думи. Но те са сестри, някак си по-нормално ми се струва да владеят телепатията – да си пренасят мисли и чувства, състояния и емоции.

В приятелската клика има и още една маймунка на клона, която е човекът традиционалист. Не отрича случващото се извън рамките, но го възприема по-трудно. Най-интересното е, че останалите три сме извън рамките, а тя толкова ни обича. Винаги усеща какво ни е, винаги е готова да удари едно рамо, ако има проблем. Преди няколко дни ми звъни и ми казва: “Знам, че ти липсвам. Идвам към вас да те видя.” А аз се събудих с приятната мисъл за нея…

Ако ми кажеш, че това е чиста случайност, съм склонна да ти повярвам. Но този процес вече 7 години продължава и все “по-зле” става. Дали накрая само ще се гледаме и ще си пренасяме емоционалните състояния, без да ги обличаме в думи? Съществува ли наистина телепатията между приятели, или е въпрос на свикване с нечии навици? Засега ще го нарека просто Истинско Приятелство.