#ОСТАВА ЗАВИНАГИ

След кратка размяна на въпроси и искрени отговори с Жоро, идеолога на групата, ОСТАВАме фенове завинаги.

  • 08.10.2013
  • от Влади Герасимов
  • снимки: Надя Кънева

 „Остава“ са една от най-яките и качествени родни банди, които през последните 21 години си останаха истински, верни на музиката, такива, каквито ги познаваме още от „Ще дойдеш ли с мен“, „Поля от слънчогледи“, „Шоколад“, „Моно“... Премиерата на видеото на новия им сингъл "Бесен" е само след няколко дни - 11 октомври, Sofia Live Club.

Какво става с Остава 21 години по-късно?
Все още ни има и все още сме на сцена. В последните години работим на различни интервали, когато имаме вдъхновение, се събираме и свирим по клубовете и в студиото. Веднъж-два пъти годишно правим големи концерти за по 2000 човека, за които много се радваме. В тези апатични времена да съберем толкова много хора, които ни се кефят, си е успех за нас и това ни окрилява да продължаваме. Никога не сме се стремели да бъдем сред най-популярните, тези хора са ни достатъчни, стига да знаем, че те се кефят точно на музиката, която правим. Винаги може повече, но да не забравяме, че пазарът в България като цяло е с друг мащаб. В последните години свирим на доста фестивали, някои от които са извън страната, и е яко, когато си добре приет и на сцена извън родината ти.

Разбрах, че записвате и парчета за нов албум?
Миналата година записахме два нови сингъла – „Лека нощ“ и „Един момент“, а сега имаме чисто ново парче, казва се „Бесен“. За него обявихме конкурс за любителско видео по време на самия концерт, сега предстои да селектираме кадрите и да направим монтаж за клип. До края на годината или пролетта може да имаме и албум, не искаме да слагаме конкретни срокове, искаме нещата да се случват естествено, така се чувстваме комфортно.  

Вече няма групи с толкова дълга история освен старите банди като ФСБ, „Щурците“...
Най-хубавото при нас е, че сме приятели, много добре се познаваме и можем да кажем всичко на другия без никакви притеснения, а това е много важно – да сме открити един с друг. Минали сме през своите приливи и отливи и така сме се калили. Като цяло мисля, че се допълваме и когато някой от нас е в спад, някой друг е в подем и издърпва нещата.  

За какво си мечтаехте през тези години, какво се сбъдна, и какво не?
За мен конкретно мога да говоря... Миналата седмица пътувах за родния ми град Казанлък и отново си спомних времето, когато още като ученик много исках да се занимавам с музика...
Като студент бях луд фен на Стенли, в този период тъкмо се бях запознал с нашия басист и пробвахме да свирим някакви неща на „Тангра“ и през това време си мечтаех един ден да свиря с този човек. Ето че след 10 години свирих на неговия най-голям хит „Обсебен“. Оказа се, че той пък е фен на една наша песен – „Поля от слънчогледи“, и го поканихме като гост вокал... Някакви такива може би дребни неща, но за мен са доста важни. По-големите ни мечти са да продуцираме точно такава музика, каквато правим в момента, и да имаме своите си фенове. Това, което не се е случило поне досега, е, че някак си не намерихме сили да пробваме да пробием навън.

Как се промени музиката в България през последните години?
На музиката у нас постоянно й се случват някакви неща... Пазарът ни е много малък и в последните години всеки продуцент предпочита да заложи на сигурно, за да има бърз готов продукт и резултат. Няма търпение и затова имаме еднодневки – на мен ми е ясно на какво място живеем и не си правя излишни илюзии. Иначе има много млади таланти – занаятчии, но няма таланти – творци...  които попадат в мелачката, и така...

Какво поглъща по-голямата част от времето ти напоследък?
Както знаеш, аз пускам и като dj на разни инди партита, напоследък експериментирам с живо свирене на китара върху предварително подготвен от мен сет. Става много яко. Отделно с барaбаниста на Gravity Co. репетираме за live с проекта Homeovox, предстои ни да издадем сингъл и видео на парчето „Изгубен“. Скоро пуснахме работна версия в  YouTube. Пиша музика и за едно театрално представление, имам си задачки.

„Живеем в моно свят“... в който, ако почакаме, можем да бъдем много добре...
Текстовете винаги са малко или много интровертни... и всеки ги усеща по различен начин... Всеки се бори с нещо в живота, въпросът е да имаш център и да останеш верен на принципите си.