Актьорът Стефан Иванов: Новият филм на Асен Блатечки ще промени представите за българско кино

Разговаряме с артиста за новата му постановка, нервното ни ежедневие, любовта и всичко останало

  • 21.11.2016
  • от Хрис Караиванова

Сериозното, мъжествено излъчване на актьора Стефан Иванов не бива да ви подлъгва. Спортът го е научил на дисциплина и търпение. Може да ви разкаже много за татуировката си, въпреки че не обича да говори за себе си. Макар и мускулест и строен, той е чувствителен и трогателно привързан към хората около себе си. Женен е, с две деца. Стефан е познат на публиката от популярните бг сериали „Стъклен дом“ и „Етажна собственост“, а на театралната сцена се изявява в постановки на театрална къща „Вива Арте“ и Драматичен театър „Адриана Будевска“, Бургас. Скоро очакваме да го видим и в широко дискутирания игрален филм на Асен Блатечки и Катерина Горанова с работно заглавие „Люси”.

В новата постановка „Третото око”, която можем да видим на 18 ноември и 9 декември в „Сълза и смях”,  изнасяш голяма част от пиесата на гърба си, като всичко започва с 35-минутен твой монолог. Какво ти минава през главата през това време?

В интерес на истината за пръв път ми се случва да съм сам толкова време на сцената. Това си е малък моноспектакъл. Когато съм вече пред публиката, се опитвам да се съсредоточа, но преди това ми минават доста неща през главата. Проверявам дали всичко е подредено на сцената, защото има много етюди и съответно много неща, които се случват. Подготвям каквото зависи от мен, за да съм спокоен, а на самата сцена се концентрирам и се забавлявам.

Плаши ли се един актьор от толкова дълъг монолог? Все пак, когато сцената е с повече актьори, те могат да си помагат, да си подават реплики. В монолога разчиташ само на себе си.

Много хора извън актьорското поприще са ме питали дали ме е страх – да изляза на сцената, да застана пред голяма публика, да изиграя определена роля. Винаги съм си мислел, че думата „страх” в нашата професия не е точна. Сценичната треска също не е страх. Това е по-скоро отговорност и отношение към работата. Когато смяташ, че трябва да си свършиш работата, и то пред хора, нормално е да се появи притеснение, но това не е страх. По-скоро е прекалено силно желание и амбиция всичко да бъде наред, да изиграеш ролята си отговорно и съсредоточено.

По време на първата сцена в „Третото око” актьорът ти показва на зрителите едно много окаяно битие. От твоя гледна точка какво може да докара човек чак до мисли за самоубийство, и то толкова категорични и рационални?

Трябва да разграничим нещата между реален човек и измислен такъв, описан по начин, по който да е забавно. Вторият, персонажът от пиесата, е принципен, праволинеен, честен човек, на когото му е писнало от това, от което всъщност на всички ни е писнало.

На моя герой му е писнало от мошеници, от това, че на всяка крачка някой краде от теб, прецаква те, подлива ти вода. Общо взето, това е някакъв вид ежедневие.

В реалния живот тези проблеми няма да ни докарат до самоубийство, колкото и дълго да продължават, защото ние, хората, сме гъвкави същества. Свикваме, намираме начини. А сериозно по темата за самоубийството – не знам, това е тема за психолози, аз никога не съм бил на ръба на подобно нещо. Знам, че обикновено причината са любовни терзания, проблем има и при подрастващите, когато не се разбират с родителите си и обкръжаващата ги среда.

Героят ти доста активно се лекува с бутилка в ръка?

Всъщност идеята не е в това. Героят ми изобщо не е пиян, когато взима решението да сложи край. Започва да пие след това – за кураж, за да му помогне алкохолът да преодолее бариерата. Това, което със сигурност не можем да кажем, е,  че героят ми по принцип пие, въпреки че пиесата е руска. При руснаците обаче отношението към алкохола е друго. Те го ценят, за тях тази течност е някакъв вид смисъл, без да звуча крайно. Доста е различно, не както при нас.

А какво е твоето отношение към алкохола, към наркотиците?

Имам две дъщери и естествено ми трепери под лъжичката за тях. Разбира се, че съм против, опитвам се да им го разяснявам постоянно, особено на по-голямата. Тя е тийнейджърка, скоро ще направи 16 и е в много опасна възраст. Относно самия мен и зависимостите – пушех, но успях да спра цигарите преди около 2 години. Алкохола не съм отказал, но не мисля, че има нужда, нямам проблем с него.

Разбрахме, че пиесата е общо 13 страници и целият актьорски състав е помагал за доизграждане на текста, така че да стане пълнокръвна постановка.

Да, трябваше да допълваме, иначе пиесата в първоначален вид би излязла 20 минути. Добавихме хиляди малки етюди, които сме разигравали и с които сме се забавлявали. Най-много се радвам, че успяхме да вкараме пиесата в това времетраене и в плътността и атмосферата на Сталиновата епоха. Нямаше да е същото да представим героя ми в днешно време, пред телевизора в апартамента си. Онези години са по-тягостни и решението му за самоубийство изглежда по-оправдано, има повече облаци над главата на човека. ( Всъщност нещо буквално виси застрашително над главата на героя в пиесата, но какво точно – не издаваме, трябва да го видите сами. – Бел. ред.)

В пиесата героят ти открива любовта по странен и интересен начин. Ти как откри своята любов?

Коя от всички? (Смее се.) На моите години е нормално да съм имал повече от една любов. Как съм срещал любовта? Покрай приятелите си, в училище, после в работата. Нямам склонност към импулсивни срещи в заведения, заговаряне. Не вярвам в любовта от пръв поглед. Има харесване, но любов не, абсурд. Държа на твърдението, че можеш наистина да се влюбиш в някого, когато разбереш кой е той. Не може да има любов, без да размениш две изречения с някого.

В момента живееш с четири жени и същевременно работиш много, пътуваш. Как съчетаваш нещата?

Добре че ги има пътуванията покрай работата, за да си дадем малко почивка и да почнем да си липсваме. Иначе сам мъж с четири жени в дядовата ръкавичка няма почва за съществуване. Абсолютен геноцид е това. (Смее се.)

А как разпускаш? Сам, с децата и семейството? Знаем, че обичаш да четеш?

Обичам да чета, да карам колело с голямата си дъщеря. Все пак най-много си почивам, докато пътувам за представление. В Бургас например се шегуват с мен, че идвам на работа, за да разпусна. Така си е, пътуването, пиесите, срещите с колеги и приятели ме разпускат. Когато остана вкъщи за повече от една седмица, не се чувствам добре.

А какво прави през изминалото лято?

По-различното това лято е, че за пръв път не отидох на почивка с жена ми и децата в Испания, при майка ми. Не заминахме за пръв път от 12 - 13 години. Там сме всяка година, защото майка ми живее във Валенсия, на брега на морето. Така съчетаваме плаж, обща семейна почивка и време за майка ми да види внуците си и мен.

След лятото, с началото на новия сезон на теб ти се случва нещо интересно. Участваш в снимките на филма "Бензин" на Асен Блатечки.

За мен е голямо удоволствие и голяма мечта да снимам нещо с Асен. За повечето актьори сигурно е така, по-младите особено. Мисля, че след около 30 американски филма това ми е първият български. За наши продукции освен сериалите нямам спомен да съм ходил дори на кастинг, докато за американските се явявам на 2-3 годишно. Така че това е първият ми български игрален филм. Това, което виждам досега и съдейки от моя опит в американското кино, мисля че Асен ще отвее представите и очакванията на всички. Той прави нещо изключително, прави го с присъщата за него енергия и страст и дори се случват неща, по-хубави, отколкото по първоначален сценарий. Това сигурно се дължи на енергията на Асен, който сам казва, че си сбъдва мечти цял живот. Сега е на път да сбъдне още една – да направи един уникален филм за България. Нямам предвид само заснемане, но и история, фабула. Надявам се следващия път, когато снима, Асен да ми даде по-голяма роля. (Смее се.)

Виж какво има да ти каже още една творческа личност, а имено Alborosie.