КАРАМЕ ГО НА ОБЩИ ПРИКАЗКИ

За хората, с които можеш да проведеш цял разговор, без да си кажете абсолютно нищо

  • 16.06.2016
  • от Кристина Христова

Британците са дали много на света: следобедния чай, пънкарското движение, футболното хулиганство. Великобритания е родина и на едно не чак толкова добро забавление. Класическите общи приказки. Английският език прелива от термини за „неангажиращ разговор”. Smalltalk, chitchat, table talk, banter, jabber, blabber и много други думи, които напомнят имената на герои от „Междузвездни войни“.

Wikipedia определя общите приказки като социален лубрикант. Това ги кара да изглеждат доста по-атрактивни, отколкото всъщност са.

В жестоката реалност имаш няколко познати, с които от години се движите в обща среда, но нямаш никаква представа що за хора са. Разговорът е повърхностен. Започва с „как си к‘во става”, макар че преди пет дена си споделил, че си напуснал работа и гаджето те е зарязало. Как да е, прощаваш и връщаш топката. Човекът срещу теб си лепва зловеща изкуствена усмивка и казва, че е ходил на кино вчера. С любопитство и надежда го питаш на кой филм, а той рязко сменя темата. Вече чурулика за времето и за пореден път те повлича в Страната на затъпяването.

Струва ти се празен. Прерязва всеки опит за човешки контакт с фалшива любезност. Или е произведен по модела на степфордските съпруги в свръхсекретна фабрика за роботи в с. Сомово, или толкова държи да получи одобрение, че от страх да не изглежда глупав наистина изглежда глупав. Чувстваш се като в епизод на Teletubbies. Безкрайно повторение на едно и също.

След хиляди опити приемаш, че този човек е загуба на време, и започваш да го отбягваш с досада. Той пък решава, че си тих, срамежлив и не обичаш да се сближаваш с хората. А всъщност е точно обратното. В началото си имал желание да го опознаеш, но общите приказки са изградили гигантска бариера помежду ви.

Да приемем, че общите приказки са приятна начална фаза на новото запознанство. Нещо като форплей. Обаче ако познаваш някого от пет години и все още я карате само на форплей, без да сте стигали до готината част, то имате проблем.

Понякога кухите разговори са предизвикани от обстановката. В лъскавите заведения, където келнерите се надвесват над теб през 5 минути, си принуден да се държиш, сякаш си глътнал бастун. Това е окей. Друг път е заради голямата компания. Цялата група се надвиква за нещо напълно безсмислено, за да се създаде усещане за задружност. И това е окей.

Но най-честата причина за общите приказки е, че хората не искат да бъдат уязвими. Не искат да покажат истинската си същност, защото мислят, че тя не струва. Страх ги е да изразят различно мнение или изобщо каквото и да било мнение, за да не ги отхвърлят другите. Повтарят едни и същи глуповати лафове, вместо да се изложат по крайно “рискованата”тема кой филм са гледали снощи. Това вече не е окей.

Но ти не губи надежда. Все някога ще срещнеш човек със смело сърце, който ще те пита какъв си мечтал да станеш, като пораснеш, или коя песен искаш да пуснат на погребението ти. Ще се смеете на неща, на които другите не смеят. Няма да се извинявате за мнението си и ще бъдете искрени. И може би малко ку-ку. А дотогава прикривай прозявките в ръка и се радвай на онези моменти, в които фризьорът подстригва косата ти в свещено мълчание.

И В ПОСОКАТА НА БЕЗСМИСЛЕНИТЕ РАЗГОВОРИ, ВИЖ КАКВО МИСЛИ КОТКАТА ТИ ЗА ТЕБ