12 любими на всички книги, които май никой не е чел

Модерно е да ги споменаваш, но чак пък да стигнеш до края им – няма нужда

  • 19.05.2020
  • от Миро Павлов

Книгите са като слънцето – огряват от разстояние, без да се доближаваш до тях. Най-страхотното за романите е, че те имат много по-голямо приложение от това просто да ги четеш – можеш да ги използваш за интериорен дизайн, постове във Фейсбук, подпиране на дивана, криене на пари, крака за маса и само в краен случай като средство за самозащита с обсег на действие от няколко метра. Много интересен детайл при литературата – вече не е нужно да си чел една книга, за да я цитираш като любима. Даже напротив – много по-добре е да отбележиш някоя всепризната класика, отколкото странно и спорно заглавие, с което току-виж се изложиш.

Ето кои са книгите, които подозираме, че изключително малко хора всъщност са чели целите:

АЛХИМИКЪТ

Иначе страхотният роман на Паулу Коелю у нас е редуциран до уж настолно четиво на всички моделки и нескончаема серия от статуси. Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства. Не и когато се прави на по-умен, отколкото е, разбира се.

ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА

Въпреки че е едва 114 страници, класиката на Стайнбек е затруднила доста свои фенове. Повечето са свикнали да я споменават на общо основание и са гледали филма с Джон Малкович. Интересен експеримент е да питате някой от тях за притчата с чуждия проблем.

ЛОЛИТА

Преди 1955 Лолита си е било напълно общоприета форма на Лола. Сега по-добре да кръстиш дъщеря си Сузанита – толкова нагнетено с конотация е това име. И напук на популярното мнение това не е порно. Също така Набоков е педофил точно колкото Брам Стокър е вампир, Томас Харис сериен убиец, а Толкин – хобит.

ВОЙНА И МИР

В пълното си издание „Война и мир“ се разпростира на впечатляващите 4 тома и 1500 страници. Филмът на Сергей Бондарчук е 7 часа, сериалът на BBC – 6 епизода. Родословното дърво на героите е по-сложно и разклонено от Байкушевата мура. И после как да повярваш на някого, че знае каква е връзката между стотици рубли и скъсан кожух.

СТО ГОДИНИ САМОТА

Габриел Гарсия Маркес определено владее до съвършенство подредбата на думите – всичко в тази книга е изящно, красиво, пълно с детайли и същевременно работи като швейцарски часовник. Също така, докато четеш, се налага да си водиш записки кой точно от всичките герои с по четири фамилни имена какво е направил, с кого и кога.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Освен че се е наложил като израз в ежедневието с явната визуализация на причинно-следствената връзка, в главите на повечето хора историята на Родион Романович Разколников по някаква неясна причина е първообраз на „От местопрестъплението“ и „Хавай 5-0“. От серията Достоевски споменаване заслужава и „Идиот“, която в арт средите се цитира като Библията и с почти толкова задълбочени познания.

ОДИСЕЙ

И като стана дума за мисинтерпретации – ето най-великата от серията. „Одисей“ на Джеймс Джойс не е същото като „Одисея“ на Омир. „Одисей“ описва в няколкостотин страници поток на съзнанието един-единствен ден (16 юни 1904 година) от живота на 38-годишния рекламен агент Леополд Блум в Дъблин. Одисей е главният герой на Омир, който десет години се прибира към остров Итака и жена си Пенелопа, като по пътя се сблъсква с нимфи, сирени и циклопи. „Илиада“ е нещо съвсем различно.

АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Всички знаем Белия заек, Шапкаря, Мартенския заек, Катерицата, Царицата на сърцата, Гъсеницата и Чешърския котарак. Всички ги знаем от филмчето на Disney и версията на Тим Бъртън. Книгата или някой ни я е чел като деца, или само сме я прелиствали в някое по-лъскаво издание. Но по обясними причини обаче се чувстваме длъжни да сме част от Eat Me, Drink Me културата.

Новият брой на GoGuide е тук!

ТАЙНАТА

През 2006 тази книга от Ронда Бърн, базирана на едноименния филм, превзе света. Магическото й лечебно свойство не е доказано, но това не пречи много хора да я притежават, при това изложена на видно място някъде по етажерките. Явно законът за позитив атракшъна работи – книгата привлече пари от портфейлите на над 30 милиона души по цял свят. Също така, въпреки че тежи половин килограм, общо взето, се обобщава в две думи: „Мисли позитивно“.

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература – като ниво на цитиране в стил преразказ с елементи на разсъждение – също. За щастие илюстрациите са на Антоан дьо Сент-Екзюпери, така че пак се брои за част от преживяването. А за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат, по-добре да не отваряме темата.

МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА

Ако се вярва на нивото на превъзбуда при един определен тип момичета, „Майсторът и Маргарита“ е най-четената и препрочитана книга в историята. Дали е една от най-разбраните, е съвсем друг въпрос. Повечето от най-заклетите й почитателки я описват като „онази с говорещото коте“. Тук явно се визира Бегемот, една от реинкарнациите на Дявола. Обвинението няма повече въпроси.

МЕЧО ПУХ

В момента, в който която и да е книга се превърне в анимационна поредица, философската й стойност сякаш се срива. Въпреки това дълбочината в творчеството на Алън Милн е безспорна. Най-малкото, дълбокият прочит е документиран в „Дао-то на Пух“ – едно недвусмислено доказателство как героите живеят според системата от китайски концепции за Вселената. И цялата тази мъдрост, обобщена в колективното ни съзнание като „Колкото повече, толкова повече!“.

Ако си на книжна вълна, позволи ни да те заинтригуваме още...

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.