Или как книгата му "За бавното живеене и насладата от живота" спира пясъчните часовници...

Силвена Тончева

Калейдоскоп от 22 истории на различни автори, обединени от вкуса към живота и изкуството да му се наслаждаваш – ето какво откриваме между кориците ѝ. За скоростта на душата и литературата, за спирането на пясъчните часовници, за паралелното време, за това, как се причинява щастие и какво е общото между Боженци и Ковачевица, белгийската бира и Гауди, разказва авторът на книгата Светлозар Желев.

Как се роди идеята за книгата?

Преди няколко години, след един уикенд, в който по работа ми се наложи да прочета 6 или 7 книги за два дни, написах текст за създаване на Движение за бавно живеене и наслада от живота. Нямах идея да бъде програмен, бях афектиран от това, че трябва да правя най-любимото ми нещо, четенето на книги, забързано, задъхано, гонен от срокове и без възможност да се любувам на красотата на литературата.

Знаете приказката, че ако направиш хобито си професия, няма да имаш и един работен ден. Ами, не е така.

Всяко нещо, правено по задължение, ни носи дискомфорт и руши вътрешната хармония.

И това едва ли е бил единственият път, в който си искал часовниците да спрат…

Абсолютно. През тези години говорих за бавното живеене и за разбирането ми за баланса много пъти. И така, през октомври миналата година, в един разговор с приятели най-после ми се избистри идеята за книга и за хората, които искам да участват. Всеки един от 17-те души, които поканих, имаше пълната свобода във формата и съдържанието на текста. Някои от тях избраха да го направим в разговор – като Александрина Пендачанска, Роси Георгиева и Веселин Савов. При други текстовете бяха художествени, есеистични, еклектични, биографични. Но всички ги обединяват искреността, честността, откритостта и човещината в тях.

Защо точно тези 17 души?

Първо, защото с всеки един от тях сме си говорили за бавното нееднократно. И защото исках да представя хора с различни битности, които да разгърнат пред читателите различни възможности и лични решения. Защото универсално средство за „забавяне“ не съществува, както и общовалидна „скорост“ на живеене. Всеки има своя собствена. А „бавното“ според мен е не толкова въпрос на скорост, колкото хармония и баланс, която постигаме между вътрешния ни мир и изискванията на външния свят. Към тези 17 текста добавих и 4 интервюта, които Адриана Гюзелева, Бела Чолакова, Биляна Димова и Ивайло Александров са правили с мен през годините и които също обхващат различни аспекти на разбирането ми за бавното живеене. И накрая, но не на последно място в книгата има и откъси от книги на двама класически автори – създателя на движението Slow Food Карло Петрини и от сборника с есета „Как се пътува със сьомга“ на Умберто Еко.

В книгата пишеш, че трябва да сме минималисти и да имаме три любими неща, върху които да градим живота си.

Трите неща са необходимо и задължително условие, както се казва в математиката. А ако намерите още 3–5–8 неща, които ви „забавят“ и внасят хармония в битието ви, които ви дават възможност да се наслаждавате на живота във всеки един миг, това ще бъде прекрасно! За мен трите най-важни неща са книгите, приятелите и пътуването. Тъкмо на тях съм посветил и най-много от книгата. Разбира се, има още много за изброяване: природата, мириса на бор в свежа планинска утрин, шума на вълните в лунна нощ на плажа, синьото безбрежие на морето, вкусната храна, споделена с любими хора, звездното небе, белгийската бира и шоколад, гениалната архитектура на Гауди, скулптурите на Бернини и Микеланджело, светлината в картините на Търнър и Констабъл, малцовото уиски и гръцкото ципуру, Британския музей и Лувъра, Боженци и Ковачевица… Те ми дават възможност да преодолявам всяка болка, неуспех, лична трагедия, несправедливост, обида, забързаното ежедневие, неразбирането, злобата и завистта у хората. Те дават и сили да продължиш своето пътешествие във времето към онзи край, който ще сполети всички ни. И да не се страхуваш от него, а да се наслаждаваш на всеки отреден ти миг.

Мракът и светлината са вътре в нас, черният и белият вълк, от нас зависи кой от двата ще храним.

Ясно е, че всяка история те пренася в друг свят, но как влияе четенето на сетивата ти? Какво ти дава актът на четене тук и сега?

Всичко. Книгата, литературата могат да бъдат описани с 42. Знаете какво е 42 според Дъглас Адамс и неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Отговорът на вечният въпрос за Живота, Вселената и всичко останало. Какъв е въпросът, трябва да откриеш сам.

Ето това е актът на четенето, личното пътешествие на всеки към задаването на верните въпроси за битието и смисъла.

Литературата и четенето дават и отговори, но тяхната основна и най-важна функция поне за мен е именно задаването на въпроси. Те ни карат да се замислим, стимулират креативността и въображението, дават ни възможност да изживеем хиляди животи, да отворим прозорци към далечни светове, помагат ни да погледнем зад ъгъла на собствените си ограничения и дадености. Те са и увеличително стъкло, и огледало. Някога, когато бях дете, в моя роден град Ямбол, сред полята на Тракия книгите бяха единственото ми средство за пътуване. И в пространството, и във времето те ми дадоха всичко, от което има нужда детският ум.

Можех да яздя из прериите на Америка, да плавам в океана, да летя из Вселената, да седя до трона на фараона, да съм тамплиер, катар или бог.

Да, книгите могат да ни направят богове, те могат да бъдат всичко, което поискате. Но четенето е пречупване на Светлината през нас самите. Знаете как дяволът чете Евангелието или как се манипулира в съвременността истината през медии и фалшиви новини. Както казва Милен Русков във „Възвишение“, всичко от нас зависва.

Как по-конкретно би описал бавното живеене?

На много хора им се струва странно как точно аз мога да говоря за бавното, с вечната ми ангажираност на поне 3 места, различни дейности, отговорности, проекти, начинания. И още повече хора казват, че нямат време за много неща. Сигурно е така, времето не стига за всичко, което бихме искали да направим, но е напълно достатъчно, за да изпълним приоритетите си и да сме доволни от постигнатото. На мен ми стига да мечтая за плажовете на Алики на о-в Тасос, за верандата на Арходиса там или през книга да се пренеса във времето и пространството, или да се чуя с приятел, който ми липсва. Да се събудя сутрин към 5, да почета час-два, да си направя чай, да го изпия бавно, да погледам изгрева, да отида на работа, да преподавам, да се прибера, да сготвим нещо с жена ми, да почета пак преди лягане. Всичко е в главата ни.

Умът и въображението, емоциите и чувствата – те са нашето ускорение и забавител. 

Казваш, че си пристрастен към бавното живеене и бързата реализация? Къде се пресичат двете?

Много често давам за пример две поговорки, които много обичам. Едната гласи, че ако изпиеш и едно кафе с един човек, той е вече твой приятел. Другата – че за да наречеш приятел един човек, трябва да изядеш с него един килограм сол. На пръв поглед двете се взаимоотричат, но всъщност не е така. Едната говори за емпатията при дори краткото пресичане на пътищата на две човешки същества и създаването на връзки между тях, а другата – за изпълването на тези връзки със съдържание, смисъл, минало, споделяне, съпричастност, съпреживяване, дълбочина. Същото важи и за бавното живеене и бързата реализация. Реализацията е стъпката, бавното живеене е пътят. Едното е капка, другото река.

Можем да се удавим и в капката, можем и да впрегнем реката в мелница или воденица, но върбите и надвисналите над нея, отрупани с цветове вишни са нещото, което истински си струва.

Новият брой на GoGuide е тук!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.