Най-доброто от стиховете на Любомир Левчев

Човек е тленен, изкуството остава - затова си припомняме най-доброто от Левчев

  • 26.09.2019
  • от редакторите
  • снимки: БГНЕС, архив

Звездите вече са негови. Това си казахме вчера, когато разбрахме, че Любомир Левчев ни е напуснал. Стихосбирката му "Звездите са мои" стои не само на нашия рафт, но и в световната библиотека. Преведен в над 30 страни с изобилие от велики метафори - един от големите ни съвременни поети оставяше и ще продължи да оставя следи в душите на всеки, докоснал се до творчеството му.

Затова днес свеждаме глава, четем и почитаме Любомир Левчев с най-доброто от неговите стихове: 

Стиховидение

 

Живея

със своя

убиец

в един и същи кръг,

в един и същи час…

И той нарича този свят – свой.

И аз…

Сега седиме – тримата с лъжата.

Тя ни прегръща

като обща любовница.

Налива нашите чаши…

– Наздраве!

казва моят убиец.

Очите му сияят

като огромни диаманти.

Една сълзица се отчупва

и пада в питието…

– Наздраве! –

казвам аз.

И пия.

Ала усещам как това вино изтича

от раната,

как лепне по гърдите ми

и как на ризата ми се явява

като червено привидение…

Убиецът ме гледа ужасен.

Той почва да крещи,

че няма въздух.

Той моли мен за глътка състрадание.

И гали моята

изгниваща

ръка.

Аз се заклевам,

че не ме боли.

Лъжата се усмихва снизходително.

А онзи слуша вцепенен.

– И още –

казвам аз, –­

смъртта изобщо не е страшна.

Страшното е

да те предаде приятел –­

много чист,

кристално чист

и светъл…

 

Текстът към култовата песен на Сигнал - "Да те жадувам аз" 

 
 

Без сълзи

 

Колко е лесно да бъдеш влюбен

На двадесет години..

И колко е лесно

да бъдеш разлюбен…

 

Прегръщах ветрища.

Целувах дъждове

Търкалях се в ливадите от влажна нежност.

А когато пък ме блъсваха

в бездънното “сбогом”,

мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи

от млади слънчеви лъчи.

Подскачах върху тях,

тъй както

децата скачат по пружинени легла.

И смееше се моето лице,

студено от изсъхнали сълзи.

Момичета

като магии

се виеха около мен.

И свободата съм я чувствал най-добре

след болка от раздяла.

 

А колко е страшно да бъдеш влюбен

на четирсет години.

И колко е страшно

да бъдеш разлюбен.

 

Без „сбогом”.

Без магии.

Без сълзи,

Раздялата не носи свобода…

И мисля си, че не умирам.

Пенчо Славейков, Мара Белчева и техният сън за щастие

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.