Гласът от всички стари екшъни: Васил Кожухаров

Кой се крие зад най-известния глас в БГ – онзи от всички стари видеокасети

  • 28.10.2019
  • от Тео Чепилов

Дори да не го познавате като лице и име, няма как да сбъркате тембъра му и онази характерна, тарикатска дикция. Васил Кожухаров е най-популярният глас от старите VHS касетки. Култът към него е по-силен от всякога, феновете му публикуват нови и нови находки от дублажи, а самият той участва като войс артист в предстоящия филм ЕКШЪН. Да, точно този – комедията, за която всички говорят и очакват с нетърпение през януари 2020.

Ексклузивно за Go Guide Васил Кожухаров разказва как се е превърнал в глас номер 1.

Kои бяха най-култовите филми в периода, докато правехте дублажи? 

В такъв диалог винаги следва контравъпрос: „Какво е култов филм?“.

Филмите, за които най-много хора са си говорили с вас? Най-обсъжданите.

Те са си и фактически топ филми сами по себе си - „Белязаният“, „Кръстникът 1, 2, 3“. Повече се говори за сериозни филми. Много рядко има такъв като „Ергенско парти“ с Том Ханкс, който да е толкова обсъждан. По принцип в този целия 45-годишен период достъпът до онази култура беше крайно ограничен. Да не кажа съвсем ограничен. От време на време пробиваха някакви заглавия. Това образува много голям глад за филми. Първоначално хората залитнаха по екшъни. След това започнаха да търсят по-сериозни заглавия. Дойде гангстерското време и съответно гангстерските филми станаха популярни. Те си вървяха по принцип и продължават да вървят, ето Скорсезе е направил The Irishman, който се очерава да бъде много интересен и пълен с нови технологии. С технологиите всички стари разбойници там ги подмладяват. Аз сега чакам да излезе някакво по-читаво копие на Once Upon A Time In Hollywood, за да му се изкефя.

Защо именно вашият глас се наложи като най-популярния?

За това, че се наложих като име, причините бяха две.

Едната е най-елементарната, която дава резултат и в живота - това е труд. Аз започнах да влагам труд.

Дотогава го правеха по онзи начин: пускат ти два магнетофона, ти превеждаш каквото чуеш и се записва в реално време, на втория магнетофон. От второто копие, преведеното аудио се връща на "мастър" касетата чрез аудиодъбинг. Така беше. Когато реших да започна, в началото на 80-те години, за мен беше много дървен период. Тежък и неудачен, както казва Джанис Джоплин в култовата си песен Me and Bobby McGee "скъсан отвсякъде". Търсех варианти нещо да направя. Бях загубил достатъчно време. 

Били сте учител по английски? 

Бях учител по английски, да. По разпределение. Работих 9 години в разни училища. През това време се ожених, роди ми се син, после се разведох...След като приключих с дакалъка, работих като преподавател на персонала в "Ню Отани", Японския хотел. След една година съкратиха длъжността и аз останах без работа. Въртейки се в ситуацията, попаднах на някакъв купон и там бяха пуснали филм на видео. Той беше кофти преведен, и аз реших, че бих могъл да го направя по-добре. Много трудно се докопах до тези, които разпространяваха пиратските филми. Те бяха дълбоко засекретени, защото по онова законодателство, това беше наказуемо - разпространение на западна, "упадъчна" култура. Едва ли ще те вкарат в затвора, но могат да ти създадат куп неприятности. Никога не съм бил партиец, а от комсомола ме изключиха още като бях в 8 клас. Както и да е.

Как точно се превеждаха филмите навремето?

Измислих една схема, понеже нямах видеокасетофон, те тогава струваха нещо смъртоносно. Имах ролков магнетофон, който тежеше 22 кг. и всеки път аз го носех при тези с филмите за превод. Пусках звука на аудиото на филма да се запише в единия канал, а в другия с микрофон правех коментар какво се случва на екрана. След това вкъщи пускам ролката и слушам какво се говори, а в другия канал проверявам, каква точно е сцената. Така, с много връщане напред-назад, успявах да разгадая репликите. От баща ми имах в наследство една пишеща машина и се научих да пиша на нея, беше по БДС. Фактически започнах да образувам нещо като сценарни листове, като диалогов лист. Като изпиша вече целия филм, отивах при съответния работодател и той ме пускаше на запис. 

Имаше ли проблеми със звукозаписа?

Тогава дори още не бяха синхронизирани нещата. Така че понякога аз говорех преди актьора, друг път след него. Трябваше да се напасват, беше голяма играчка.

Това се правеше в някакво студио или...

Не, в домашни условия. Кой ще ти даде студио...

Виж повече: Ирмена Чичикова: "Любовта винаги побеждава всичко" 

Кога започнахте с дублажите?

Първите ми опити в тази област бяха през 86-а година. През 89-а бях станал number one. Тогава вече захлебил достатъчно, за да си купя собствено видео. По-късно образувах у дома собствено студио: с микрофон, с миксер и започнах да си ги чета вкъщи. Работих така почти до 91-ва - 92-ра, когато започнах да чета по студиа. И някъде към 95-а приключих, защото получих оферта за друга работа, но предполагам по-интересният период е дотогава.

В началото колко добре платено беше това занимание? 

Не беше никак добре. Но за мен беше добре платено, защото, когато започнах през 80-те, заплатите бяха между 150 и 200 лева. На мен ми плащаха на филм по 25 лева. Можех да правя 2 филма в седмицата. Фактически успявах да си докарвам средна заплата без осигуровки, без нищо в месеца. После тарифата се вдигна на 30, после на 50. Явяваха се следващи бизнесмени, които ме прекупуваха с по-висока оферта и аз се местех, защото това ми беше бизнесът.

По груба сметка колко филма сте дублирали в онзи период? 

Сметката е изключително неясна, защото направих много голяма глупост. Можех да ги преброя, ако исках - пазех листоветете в един голям сандък. Но в един момент не знам, нещо ме прихвана: „За какво ги пазя тия хартии?“. Човек изпада понякога в такива настроения. Изгорих ги в камината. В момента има много ентусиасти, имам фен група във Фейсбук, те са събрали някъде около 200 филма. Намерили са по-читава картина и са насложили аудиото. Според мен цифрата като минимум е 500. Като максимум е може би е 1000.

Но реално е някъде между тях двете, колко е - един господ знае.

Просто има много филми, които са еднодневки, екшънчета, за ей така. Стойностните филми се помнят. Има такива с каратисти - пълни боклуци. Там почти не се говори, а все пак 25 лв. са си 25 лв. Изкарваш бързи и лесни пари.

Работехте ли по стила си на превод?

Филмовият превод е специфичен превод, той в голяма степен е интерпретация. Затова и тези, които ги гледам по замундите, които превеждат с гугъл преводач - много са далеч от истината.

Преди това бяхте ли се занимавали с литература?

Не, въпреки че съм завършил английска филология с втора специалност българска филология. Английският на практика много го усъвършенствах с тези филми, след интернет стана много по-лесно, но за мен той се появи чак през 98 година.

Имаше ли изрази и думи, които много са ви затруднявали?

Имаше. А единственото, с което разполагах, бяха речник в две части на проф. Марко Минков, който ми е бил и преподавател. Този речник и досега е едно от най-добрите помагала в областта. Там откривах много, но имаше и неща, които не откривах. Случайно ми попадна от времето на екскурзоводските ми години, защото съм бил и такъв като студент, някой ми беше подарил един речник на американския сленг, който ми беше много полезен. Той е текущ речник, всяка година има нов, защото сленгът непрекъснато се променя. Както и българският сленг. „Много яко“ като израз се появи преди десетина години, както и изрази от типа на  „това кърти мивки“. Онзи жаргон, от онези години го знаех, и то подробно. Това правеше филмите по-достоверни, достъпни и се запомняха.

Спомням си - преводът беше с тарикатски лафчета.

Ами защото има много сериозни несъответствия дори в чувството за хумор. Британският, да кажем, е по-близко до континенталния. Обаче американският хумор понякога изглежда много глупав от българска гледна точка. Те се замерят с пасти и се смеят като луди. Някак не можем да го възприемем.

Сблъсквате ли се с фенове, които разпознават гласа ви на някакви странни места? 

Имаше период, в който ме разпознаваха, но явно много са се сменили поколенията, а и гласът ми вече не е съвсем същият. Когато дублираш филм, следваш интонацията на самия актьор, която не е типично българска интонация. В английския има завишаване на фразата, което го забелязах съвсем случайно. Фактически разликата е, че в едно разказно изречение в българския има низходяща интонация. Имаше период, в който поради постоянната работа бях възприел английската интонация в собствения си говор. И тогава вече ме разпознаваха и дори ме имитираха. Примерно тогава се използваше лафът „Каква е играта?“. Много го прихванаха.

Виж повече: Скъпи наследници, представяме ви Рая

Как се стигна до участието ви във филма ЕКШЪН?

Момчетата сами ме издириха момчетата. Казаха ми как са ме открили, но вече съм забравил. Общо взето, аз, знаейки колко е тегава ситуацията с бг киното и как има недостиг на финансиране от всички възможни страни, се съгласих просто ако може по някакъв начин да им подобря качеството на филма. (Смее се.) Не твърдя, че ще го подобря, но не казвам, че ще го разваля. Филмът е комедия, трябва да се смеем.

Гледах го с публика в залата на „Златна роза“ и хората реагираха - разпознаха гласа ви. 

Не съм гледал още целия филм. Те ми дадоха само фрази. Общо взето, не са някакви сериозни фрази. Не говорим за дълбок филм, където много да го мислиш. Защото има филми, в които трябва много да мислиш, за да видиш как да го преведеш. А има и такива, които аз съм реалист човек и си давам сметка, че не мога да ги преведа.

Кой филм най-много ви е затруднявал?

Трудно ще ми е да кажа, но когато върви процес, примерно съдебен процес, с всичките му финтифлюшки вътре - ищецът така, пък ответникът така, пък съдията, прокурора...че да не говорим как нашето право не съвпада съвсем с американското и става объркване. Включително и това, че в тяхната структура има понятието маршал, което е федерален служител, на практика федерален шериф. И аз съм го превеждал шериф, защото, като го превеждаш маршал, не разбираш какъв е. Не можаха да разберат хората, че се казва шЕриф, а не шерИф.

Вие сте били в уникална позиция да образовате хората?

В интерес на истината си говорехме с един приятел, който е преводач от немски, той беше започнал преди мен, но си остана докрай на варианта с директния дублаж, защото така му беше по-лесно. Немските филми са дублирани от английски. Дублирайки ги, те, искат или не, са опростили диалога. На него му беше сравнително лесно да превежда. Той превеждаше цяла серия на Miami Vice на един дъх. С него си говорехме как се явяваме като нови просветители, на практика сме открехнали народа на част от западната култура.

Имало ли е филм, който с нетърпение сте очаквали да превеждате?

Не бих казал, че съм болен киноман, по-скоро съм умерен киноман. Обичам да гледам филми, имам си предпочитания, имам предпочитания за режисьори, за актьори, но не съм маниак и не бих се ангажирал с никакви категории на преценка, каквито гледам по разни форуми. Някои казват „тоя филм е тъп“. Най-малко от уважение към труда на творците не може да кажеш такова нещо. Дали са успели да си реализират идеята, или не и до колко, няма значение.

За едни хора може да е тъп, за други може да не е. Такива категорични оценки са ненужни.

Вие сте набор на Силвестър Сталоун, нали така?

Видях в някакъв форум, че ми е набор, но в тоя набор са много хора. Сталоун, Шварценегер. Ами погледни сега - Клинтън е 46-и набор, Джордж Буш Младши, Тръмп и той е 46-и набор. Какво да кажем... Наборът ми Сталоун и той си е одъртял отвсякъде.

Вие сигурно сте дублирали всички негови филми от този период? 

Да, значи, там имаше много. „Кобра“ е на Сталоун, превеждал съм го. „Командо“ на Шварценегер също. "Сурова сделка". Превел съм филмите на Истууд от „спагети периода“ почти всички, защото ми бяха интересни и готини. Те са много праволинейни, работата е ясна. „Добрият, лошият и грозният“ нямам спомен дали съм го превеждал - може би, но може би не. Трябва да проверя и да питам феновете, те знаят повече от мен. Той си е сериозен филм и ако аз трябваше да преведа заглавието, нямаше да е така.

Как бихте го превели? 

„Доброто, лошото и грозното“. Това са библейски понятия. На английски си стои The Good, the Bad and the Ugly. На български са го съсипали този превод. Защото там не става въпрос само за тези три персонажа. Както и да е. Преводът на заглавия е много тарикатска работа. Понякога има големи разминавания, друг път има страхотни попадения. Като пример мога да дам филмът Tango & Cash, който излезе със заглавия първо "Танго и в наличност", а после "Танго и плащай в брой". Аз се лаская от мисълта, че измислих подходящо заглавие за на филма "От мошенник нагоре" (Dirty Rotten Scoundrels). Има и филми, където заглавието е непреводимо като All That Jazz. Като "Ах, този джаз" придоби гражданственост, но изразът означава "едни такива неща" или "едни такива глупости.

Какво ви е впечатлило напоследък?

Животът си върви. Технологичната революция си върви. Само това, което се случи за моя лайфспан, за моето пребиваване тук е страшно много. Днес една приятелка има рожден ден, честитих й по телефона, тя си е купила къща далеч от света, зад Мичурин, та тя каза: „Какво нещо е животът - можем и да се гледаме, ако искаме! Представяш ли си, когато си лежахме през 60-те и 70-те години на плажа в Созопол и някой ни беше казал, че един ден с някакви апаратчета ще можем да си говорим с някого в Ню Йорк и така да си седим и гледаме, представяш ли си!“. Луда работа. 

Пълен шок: Китодар не е Китодар

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.