Нещата от живота

Рубриката ни за успели хора Local Heroes представя…

Стиляна Иванова

Иван с лекота оплита в музиките си електронен саунд и фолклор, но не се ограничава само с тях. Със своите четири супер успешни лица, в които се трансформира, той има силата да докосне огромен кръг от хора и несъмнено е ярък показател за това, как с труд и продуктивност можеш да се превърнеш в наистина успешен пример на електронната музикална сцена… и не само. 

Какво ти даде и какво ти взе това да си артист у нас?

Да си артист в България изглежда лесно, но за да се издържаш от това, се изисква много труд, хъс и позитивизъм. Израствайки като творец на българската сцена, получих свободата да се изразявам свободно във всякакви посоки. Сравнително малкият мащаб на културния живот тук ми помогна да намеря сродни души и да не се чувствам сам в това, което правя. Но най-вече съм благодарен за вдъхновението от нашата красива природа, което ми е помагало винаги да търся красотата и хармонията в изкуството ми. Това, което може да се подобри у нас, е да има повече стойностни културни събития и алтернативи за младите, за да може желанието им за развитие в посока изкуство да е по-голямо.

Как те промени музиката през годините?

Тя беше моят верен учител, който ми показваше различни пътища, по които мога да тръгна, и винаги ми е давала криле да продължавам смело напред. Изразявайки се по този начин пред света, успях да изградя в себе си по-голямо уважение към себе си и така да се науча да уважавам труда и изкуството на другите. Музиката винаги е била с мен от най-ранна възраст и благодарение на нея успях да порасна уверен и обичащ света. Музиката ме промени през годините и в това да не бъда само бунтар, а да мога да разказвам и красиви истории.

Спомняш ли си първия път, в който се почувства оценен на световно ниво?

Това беше моментът, в който се осмелих да кача музиката ми в един световен форум, посветен на музикалния софтуер, с който тогава основно работех – Reason. Там много бързо получих признание за уменията ми от други музиканти от цял свят. Там се запознах и с американския продуцент Diode, с когото започнахме да правим заедно музика и една от композициите ни стигна до издаване на плоча през 2005 година за английския лейбъл Signal Recordings. Това беше голям тласък напред за мен, понеже много бързо музиката ми се появи в световните магазини за плочи и така стигна до диджеи от цял свят. Оттам последваха още куп предложения за издаване на плочи за по-големи и по-големи лейбъли и някъде 

след 20-ата издадена плоча вече не спирах да обикалям големите клубове в Европа и да пътувам по света. 

Виж повече: Петър Димитров: Успехът е в любовта на публиката

Какво смяташ за непостигнато все още в твоята кариера?

Аз винаги гледам към по-високите върхове пред мен и си набелязвам нови цели, за да не спирам развитието си, но това, което бих искал да постигна занапред, е да създавам още повече концептуални албуми, музика за филми, театри, интерактивни инсталации и още куп неща в тази посока. Това, което не съм постигнал още, е да успея да събера концентрацията си за по-големи проекти и да се науча да оставям незначителните настрани. 

Кои тенденции в съвременната музика са ти най-интересни?

Постоянните промени, които идват с лесното достигане до музика от целия свят, са нещо, което ме вълнува и следя. Новите музикални посоки, които се появяват от размиването на границите между наложилите се стилове до момента. Като цяло съм много любопитен към всичко ново и нестандартно, за да си сверявам часовника постоянно и да не измислям топлата вода през месец.

Случвало ли ти се е да промениш нещо от първоначалната му идея, за да го направиш по-привлекателно за публиката?

Случвало се е да променя цял албум, за да стане по-истински красив и така да достигне до по-дълбоки пластове в сърцата и съзнанието на слушателите. Такъв е случаят с албума "Канатица", който имаше почти завършен вид и след като реших да подобря композицията "Чичовите конье" с нов аранжимент, се роди и цяла нова посока за албума. Оттам всички останали композиции претърпяха огромни промени и трансформации, за да се влеят в новата посока на албума.

Това е много важен момент, когато създаваш нещо. Да не те е страх да го разрушиш или започнеш отначало, когато виждаш колко далече може да стигне.

Подобен случай имах и при завършването на албума InFusion с Теодосий Спасов миналата година, когато композицията I Fly Forward претърпя тотална трансформация и след това помогна на албума да зазвучи по-широко и откровено от преди.

Какво се промени на културната сцена у нас през последните години?

Според мен основната промяна е в това, че българите могат да пътуват много по-често и по-лесно до Европа и от там да внасят европейска култура, стилове и посоки. Това от своя страна обогати културата тук и я направи по-привлекателна за европейците. Израстването е във всички нива, но винаги може още, особено ако се помага на повече млади хора да достигат до качествено образование и културни събития.

Виж повече: Александър Грозданов: Успехът е в това да правиш всичко по силите си

Един и същ човек стои зад четирите ти лица, но какво е общото между тях?

Общото е неспирното ми желание да създавам музика в различни жанрове. Аз съм израснал с много разнообразна музика и никога не съм се ограничавал само в един стил, а винаги съм търсел красивото в разнообразната музика. С времето желанието ми да създавам музика ми даде възможност да експериментирам и аз в различни стилове и така още от самото начало, когато започнах да свиря на бас китара в училищната ми група в гр. Троян, исках да пробваме различни стилове, от метъл до джаз и електронни експерименти. Днес музикалните проекти, в които участвам, са 12, като с времето някои стават по-активни, а други остават на заден план, но за мен разнообразието от стилове в творческия ми път е един от най-градивните елементи за креативност и осъзнаване като творец.

Трудно ли ти е понякога да превключваш между различните трансформации?

Не бих казал, че е трудно, по-скоро е приключение, игра.

Честите смени поддържат ума ми стимулиран и гъвкав, което помага за креативността да не се застоява на едно и също място.

Трудното понякога е техническото време, което трябва да имам, за да съм на два фронта едновременно. Затова обичам да се изявявам във формата One Man Party, където в един 8-часов сет преминавам през четири много различни стила с четири от псевдонимите ми, като обединяващото е това, че музиката, поднесена с любов и желание, винаги може да ти донесе нещо повече като усещане, без значение дали точно това е твоят любим стил.

Считаме за огромен успех това, което правиш с българския фолклор, както и невероятната ти способност да се трансформираш в още няколко лица, но какво е успехът за теб?

Успехът за мен е, когато съм спокоен, че съм дал най-доброто от себе си, и съм видял насреща приемственост и наслада от моя труд. Успехът е и да можеш да правиш нова музика, без да копираш установените тенденции, и след това тя да бъде разбрана от по-голям кръг слушатели, които искат да те подкрепят и оценяват усилията и желанието, с което си създал изкуството си.

Каква е следващата ти цел?

Да направя училище, в което да споделям натрупаните през годините знания, и то не само техническите, а предимно естетическите, духовните и откровените. С времето това се случва, като едни от първите крачки вече са направени с редица семинари за създаване на музика, които вече имам зад гърба си, и това, че от 3 години преподавам sound design в НХА в специалност Дигитални изкуства.

Имам желание да вдъхновявам повече млади хора тук да следват мечтите си и да им помагам с каквото мога, за да ги сбъдват.

Училището ще е отворено и за чужденци, които, идвайки в България, да открият и допълнително вдъхновение от уникалните места, които могат да видят. Целта е да се гони и затова тренирам всеки ден и лека-полека се приближавам до нея, за да мога, след като я достигна, да продължа напред към следващата по-голяма.

Маргарит Ралев: Успехът е многостранна концепция.

Светлин Наков: Успехът е в това да ставаш по-добър всеки ден.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.