С едно такова съобщение можеш да приключиш цялото чудене къде да седнете. Дотогава в чата са се появили три линка, един човек е казал, че му е все едно, а друг вече е огладнял. Щом някой предложи познатия адрес, най-после стигате до важния въпрос. В колко?

Тази година CRAFT празнува десетия си рожден ден.

По преценка на екипа повече от половината гости в един обичаен ден са редовни. Немалко от тях идват още от отварянето. За десет години може да си сменил квартала, работата и компанията за петък вечер, а още да пазиш същия адрес за срещите с приятелите, с които все имате да си доприказвате. Може би първия път някой те е завел след работа. Днес ти обясняваш на друг човек защо си струва да дойде гладен. Оттогава са минали куп вечери и все някой е казвал, че трябва да се виждате по-често. Поне за мястото вече сте се разбрали.

А за обяд можете да се видите и в четири следобед. От екипа на CRAFT дават този пример, когато обясняват какво разбират под бистро. Уговаряш се с приятел за обяд, после на единия му се проточва среща и изведнъж вече е следобед. Пак можете да седнете да хапнете, а ако и двамата сте приключили със задачите, има време и за чаша вино. Менюто е кратко. В него влизат ястия, които хората от екипа сами биха си поръчали. Половината предложения

се сменят според това кои продукти са най-добри през сезона,

а някои рецепти са в менюто от години. Един на масата си знае поръчката още по пътя. Друг първо гледа какво ново са приготвили. И все някой ще поиска да опита от чуждата чиния.

Винената листа е дълга. Ако се чудиш откъде да започнеш, попитай какво биха ти препоръчали към храната. Или кажи какво пиеш обикновено. В CRAFT държат човекът, който ти препоръчва вино, да може и да ти обясни защо е избрал точно него. Искат да ти е интересно да опитваш нови вина и да питаш за тях. Покрай една вечеря можеш да откриеш сорт, който след това да потърсиш и другаде. А когато пак се съберете, ти ще имаш какво да предложиш на останалите.

Като питаме какво искат да усетиш, щом влезеш, от CRAFT отговарят: „уют“.

За интериора са се доверили на собствения си вкус и на съветите на приятел архитект. През годините са добавяли по нещо, когато е имало нужда. За музиката говорят с повече думи. Наричат я „още един език“, на който общуват с гостите. Като каниш хора вкъщи, и ти мислиш какво ще пуснеш, докато подреждаш масата.

В CRAFT говорят за ресторантьорството като за призвание. Харесва им, че могат да пробват свои идеи и покрай работата да срещат толкова различни хора. И когато ги питаме кое е най-трудно в този бизнес, отново получаваме отговор от една дума. „Оцеляването.“ От CRAFT казват, че някои гости се връщат заради храната, други заради избора на вино, трети заради отношението. За екипа най-хубавият момент е да види гостите усмихнати на тръгване и да знае, че ще ги посрещне пак.