СТИГА ТОЛКОВА ПРИНЦЕСИ, ТРЯБВАТ НИ АЛИСИ!

Понеже е по-хубаво!

  • 31.05.2016
  • от Нина Веселинова

В днешния свят, в който момичетата искат да станат принцеси, а накрая се превръщат в (мазни) кифли, аз искам да съм Алиса.

Защо да си принцеса, вечно беззащитна или заспала, вечно в беда, безсилна и замряла, чакаща някой принц да я освободи от тегобите й или да убие вещицата, която я тормози.

Бъди Алиса, с дълги руси коси, с вечно променящ се ръст и с любопитство в очите. Смело тръгвай след зайците, които ти изпраща животът, и скачай в дупките им без страх. От другата страна може да чака някоя чудна градина, в която да сбъднеш всичките си мечти.

Бъди като Алиса и когато виждаш необикновени неща да се случват, точно като нея си мисли „всъщност много малко неща има още, които наистина са невъзможни“. Защото невъзможното е само в съзнанието и ограниченията, които сами си слагаме. И понякога трябва „да повярвам на не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…“, защото от мен зависи да ги направя възможни.

И макар да вярваш дори в невъзможното, не затваряй очите си пред очевидното и знай, че “ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо”. Затова махни отровните хора от живота си и не се захващай с нещо, за което първоначално знаеш, че ще ти навреди.

Вярвай в себе си и дори да попаднеш в беда, не сядай да се вайкаш и да чакаш някоя орисница да реши проблемите ти, а подобно на малката героиня си кажи: „Стига, какво ще ти помогне да плачеш така!... Казвам ти да спреш веднага!“

Запомни думите на Херцогинята, че “Ако всеки си гледаше работата, светът щеше да се върти много по-бърже, отколкото сега!”, и неизменно следвай пътя си и се отнасяй отговорно към всичките си работи, без да гледаш паничката на съседа. Това на никому не е донесло нещо добро.

Не съди другите и не гледай на тях като на побъркани, защото, както казва котаракът на Алиса,

“Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана”.

И всички сме толкова еднакви в своята различност. Всеки луд има своя номер, а ти само трябва да го научиш, за да играеш добре с него.

“Едно време, като четях приказки, мислех, че такива работи никога не се случват, а ето че сега сама съм героинята на една такава приказка. Някой трябва да напише книга за мене, непременно! Когато порасна, сама ще напиша…” И аз, подобно на Алиса и на теб, пиша моята приказка и съм една луда червенокоска, която скача в заешки дупки, говори си с гъсеници, противопоставя се на кралици и потъва в нови светове всеки следващ ден. Защото “безсмислено е да започна от вчера, защото вчера не бях същата” и утре няма да съм.

Колко по-хубаво от това да си принцеса, нали?

ВИЖ КАКВО ПРАВИ АЛИСА В ПЕТЪК ВЕЧЕР