Нещата от живота

"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."

Много обичах да ходя на училище на 15 септември. На 16-и все се надявах да се случи някаква грипна епидемия и да излезем в нова ваканция. „Защо да ходя на училище?”, попитах веднъж брат ми. „За да си починат малко мама и татко от теб!”, каза той.

Ето какво отговориха на същия въпрос децата, които срещнах. Те знаят правилните отговори дори за нещата, които не се учат в училище.

ГАЛЯ, 5 ГОДИНИ
ВАСКО, 6 ГОДИНИ

Галя: Много искам да отида в училище, за да мога, като порасна голяма и мама и тати умрат, да съм добър родител.

Васко: Голяма награда е това.

Какво правят добрите родители?

Примерно: хранят децата, къпят ги, приспиват ги, обличат ги.

А когато децата пораснат?

Галя: Всичко, което правят на едно малко дете, родителите го правят и на голямо, тъй че нямам търпение да тръгна на училище. Там те учат и да си талантлив.

Какво означава талантлив? Като няма кой да се грижи за нас, ние да се грижим. Така че с радост искам да отида на училище и да порасна голяма.

Каква ще станеш освен родител?

Галя: Когато бях малка, когато избирах каква да стана, най-много исках да съм зъболекарка.

Васко: Който има каменен зъб, зъболекарите го вадят, а ако има дупки, слагат пломби!

Галя: Зъболекарите са добри хора, защото някои от децата, като не искат да си отворят устата, зъболекарите се опитват да помогнат, за да са здрави и живи децата. Почти рискуват живота си и… пазят свободата.

Васко, а ти как ще пазиш свободата?

Васко: Аз ще стана полицай, ще залавям престъпници и ще пиша много доклади.

Няма ли да те мързи?

Галя: Tой е много сръчен човек и никога не го мързи за нищичко, поне понякога, ама много често.

МАРИЯ, 6 ГОДИНИ,
ЙОАНА, 2 ГОДИНИ

Мария: Аз съм на 6 години и половина.

Йоана: И аз съм на 6 години и половина.

Мария: Йоанааа, ти си на две!

Мария, ти си готова за училище. Искаш ли да си първокласник?

Много не искам, ама все пак искам.

Страхуваш ли се?

Аха, че ще уча, ама все още май не мога и предпочитам да играя.

МАКСИМИЛИАНА, 5 ГОДИНИ

Максимилиана: Понякога искам да ходя на училище, друг път не искам. Днес не искам да ходя на училище.

Защо?

Максимилиана: Ходят на училище големите, затова е по-хубаво да си малък. По-добре е да ходиш на детска. Предпочитам детската. Това е.

ДИМИ, 3 ГОДИНИ

Дими: Искам в училище! Забавляват се, пеят.

КРИСТИНА, 10 ГОДИНИ

В кои часове ти е най-интересно?

Кристина: Е, как кои?! „Човекът и природата”!

Кое ти беше най-интересно по този предмет?

Кристина: За зъбите.

И какво за тях?

Кристина: Не трябва в никакъв случай, когато ядеш топло, да пиеш студено! 

СИЯНА, 10 ГОДИНИ

Сияна: Освен за зъбите на мен ми харесва и за животните. Какво още? Това стига.

АЙШЕ, 7 ГОДИНИ

Айше: Предпочитам смятането. Нищо друго.

 

Защо ходиш на училище?

Сияна: Ходя на училище, защото ще ми трябва да знам повече, като стана голяма.

ХРИСТИЯН, 13 ГОДИНИ
КОНСТАНТИН, 12 ГОДИНИ

Константин: В училище се ходи, за да се образоваш и да станеш човек.

Християн: Ще стана футболист като Роналдо. Когато съм в училище, само за ваканция мисля. Чувствам се най-добре по физическо.

 

Останалото губене на време ли е?

ХРИСТО, 12 ГОДИНИ

Няколко предмета са ми много скучни.  Примерно музиката и историята.

Трябва да се забранят със закон ли?

Не трябва да се забраняват, защото са еднакво важни, но не ми харесва историята. Смятам, че нещата, които казват, няма да ги използвам в живота си.

Какъв ще станеш?

Искам да стана футболист като Мюлер.

Кристина: Каквото и да решиш да правиш, трябва много дълго да учиш.

Колко време се учи?

Кристина: Аз съм на десет. Учи се много повече, отколкото съм аз.

Христо: Училището трябва да се съкрати!

На колко, на пет години?

Христо: Не! Трябва да се съкрати на две! Няма да имам нищо против!

Предния път ги питахме: Какво му трябва на човек, за да е щастлив?