Том Йорк отвъд Radiohead

По повод рождения ден на Йорк споделяме с теб най-доброто от соловото му творчество

0 коментара Сподели:
Том Йорк отвъд Radiohead

I think the most important thing about music is the sense of escape,

е казал великият вокалист на Radiohead Том Йорк. Но в този материал няма да се фокусираме толкова върху творчеството му с групата, а върху неговата соло кариера и по-скоро върху гения, който можеш да наблюдаваш, да усетиш и чуеш у един мъж, способен да изкара на повърхността най-дълбоките ти и тъмни емоции, докато в същото време рефлектира върху своите. Том Йорк има таланта да рисува пространства, които размиват границите на реалното и те водят към места, където сън и действителност се сливат, а ти оставаш в ъгъла, видимо объркан как една песен е способна да провокира толкова много емоции у теб, за които дори не си подозирал. Днес Йорк има рожден ден и смятаме да отбележим повода с няколко песни, които показват различни ъгли от света му.

Suspirium

Започваме с едно леко „зловещо“ парче, което си играе с чувствата по един много особен начин. Песента е част от саундтрака на филма Suspiria от 2018 с Дакота Джонсън и Тилда Суинтън (препоръчваме с две ръце), който е вдъхновен от едноименния италиански хорър от 1977. Ако гледаш екранизацията от 2018, ще можеш още по-дълбоко да вникнеш в смисъла зад текста на Suspirium.

Йорк съзнателно избягва предвидимите хорър похвати в песента и вместо това залага на минималистичен валс,

който рисува спокойствието преди кървавата буря. Резултатът е едно от най-силните му солови парчета от години насам. All is well, as long as we keep spinning, пее той, препратка към балерините във филма, но и към онова усещане, познато на всеки, който се е чувствал в капан на собствения си живот и се опитва да направи първата крачка към нещо по-добро.

Hearing Damage

Продължаваме с любимата песен на автора на този текст. Това парче може да се слуша на loop, докато се прибираш късно вечер, следван единствено от мигащите улични лампи и чувството, че тази сцена се разкрива само пред теб. Нищо друго не съществува освен стъпките ти по асфалта и гласа на Йорк, който озвучава твоето мистично соло приключение. Пулсиращите синтове, плътният бас и гласът му, пронизан от ехо, се подреждат изненадващо стегнато в ритъма 4/4. Твърде често се вглеждаме във въпроса „За кого е това?“,

вместо да се питаме „С кого ще резонира?“.

В случая с Hearing Damage идеята, че песента е насочена към конкретен човек или група, е най-малкото спорна. Ако не друго, тя показва колко въздействащ може да бъде Том Йорк, когато предава една проста емоция, независимо от сложните вътрешни светове, в които намира утеха в дадения момент.

This Mess We’re In

Велик дует, какво повече да кажем. Е, има какво, разбира се. Пи Джей Харви и Том Йорк са двама от най-уважаваните и иновативни музиканти на своето поколение. Поли със суровите си и емоционални текстове, а Том с гласа си и експерименталните звукови пейзажи – и двамата разширяват границите на това какво означава да бъдеш артист. Инструменталът на песента, в който чуваме нежни акустични китари и ефирни синтезатори, създава почти съновидна атмосфера, която идеално допълва суровите вокали.

Има връзки, които не могат да бъдат прекъснати или забравени,

защото животът, подобно на гигантско Lego платно, е изграден така, че нищо да не изчезва безследно. Песента на Пи Джей Харви и Том Йорк е чудесен пример за това.

Daydreaming

Нямаше как все пак да не споменем поне една песен с Radiohead и затова избрахме може би едно от най-тежките им парчета, ако не и най-тежкото. Тази песен е малко като спомен, към който те е страх да се върнеш, но въпреки това го правиш отново и отново. Спомен, който те връща към щастлив момент, отдавна отминал, а това, което е оставил след себе си,

е твърде трудно за осмисляне и преживяване.

Над всичко това се носят прост и тъжен мотив на пиано, леко зловещи вокали, пуснати наобратно, и, разбира се, отчаяният глас на Том Йорк, който звучи почти като всезнаещ разказвач. Йорк изпълнява песента с уморен, съкрушен вокал, а накрая остава зловещо обърнато послание, което повтаря фразата half of my life, half of my love.

Мирослав Иванов за музиката извън рамки и свободата да останеш верен на собствения си звук

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.