Божият архитект

Отбелязваме рождението на Гауди и откриването на Саграда Фамилия

Ако Антони Гаудѝ беше жив, щях да го попитам някои неща.

На първо място с неговия опит като архитект би могъл да ми даде безценен съвет как да построявам по-добре текстовете си и на второ място – как е възможно човек, който е толкова отхвърлян, отричан и вземан за какъв ли не, за най-меко казано – странен, да запази увереност в себе си, да не се отказва пред нищо и да продължи делото си? Вероятно отговорът се крие в силната му връзка с природата и още по-силната му вяра в Бог. По тази причина прякорът на Гаудѝ е Божия архитект, или Архитектът на Бог. Тази връзка и отдаденост личат най-силно в колоните, които поддържат покрива на „Саграда Фамилия“, те наподобяват разклонени стволове на дървета. Така хората имали чувството, че са в гора, докато се свързват с Бог.

При Гаудѝ всичко, което за нас звучи ексцентрично, за него е в рамките на нормалното.

Като например нежеланието му да рисува скици на проектите си и вместо това да прави триизмерни модели. С това обаче е дал лош пример на толкова много випуски от студенти по архитектура, които вече имат оправдание, че ги мързи да правят скици: „Кви скици бе, мен?! Гаудѝ да си го виждàл да прави скици?!“.

Всичко велико, което Гаудѝ е постигнал, всеки един успех се дължи на силната му вяра в Бога и въпреки обстоятелствата и хората, които винаги са били срещу него още от дете. В детството си той е бил доста болнав, а по-късно му се налага да стане и вегетарианец, за да облекчи артрита си. Той е доказателство за това, че няма значение колко и кой върви срещу теб и ти пречи – щом си приел Бог в сърцето си и щом той те пази, нищо не е способно да те спре!

Никой никога не е възлагал големи надежди на Антони.

Директорът на архитектурното училище, което Гаудѝ завършва дори сам, му казвал: „Дали сме академична степен на човек, който е или тотално луд, или е гений. Времето ще покаже“. И то е показало в полза на Гаудѝ.

Той се превръща в архитект със седем творения, обявени за Световно културно наследство от ЮНЕСКО. Странностите са част от характера му, а често му се е случвало и сам да си бъде критик. Като например когато печели награда за сграда на годината – за построяването на Casa Calvet, за която той казвал, че била доста обикновена. Доказателство за това, че повечето от съвременниците му не са го разбирали е, че дори странни птици като Пикасо и Джордж Оруел го смятали за смахнат.

Относно проекта му за „Саграда“ Оруел казвал, че това е най-отвратителната сграда в целия свят.

Къде отиде доброто английско възпитание, питам аз? Къде отиде солидарността? Любопитен факт е, че Гаудѝ и Оруел са родени на една и съща дата, но в различни години. Разрових се, но в архивите никъде няма данни Гаудѝ да е давал мнение за „1984“ или „Герника“. Тъй като Гаудѝ умира през 1926 г., а Оруел пристига в Испания през 1937 г. по време на Гражданската война, те никога не са се срещали и Гаудѝ не е коментирал автора. Мен ако питате, не му е оставало много време за четене и изложби от работа. Поради същата тази причина така и не създава семейство. Било му е писано да се посвети на друго.

Голямото дело на живота му безспорно е „Саграда Фамилия“, на която отделя 40 години. Аз ще ѝ отделя по-малко от 40 реда, защото думите понякога са излишни. По своята същност творбата е римокатолическа базилика и в превод значи „Светото семейство“. Строежът започва през 1882 година. Гаудѝ е толкова обсебен от нея, че по време на строителството ѝ се мести да живее в близост до храма. Когато Гаудѝ умира през 1926 г., строителството е замразено. През годините на няколко пъти е възобновявано с помощта на частни дарители. Любопитен факт е, че работата по довършването ѝ се извършваше по откритите и възстановени модели, които самият автор оставя.

В началото на юни, след 144 години от началото на строежа, катедралата официално беше открита.

Всъщност иронията е, че преди да се запозная с живота и характера на Антони Гаудѝ, аз знаех единствено за обстоятелствата около смъртта му. Въпреки екстравагантния си стил в последните години от живота си Гаудѝ се облича скромно и непретенциозно. Хората често го смятали за бездомник. Последното му изиграва лоша шега, след като е блъснат от трамвай и помислен за просяк от заобикалящите го жители на Барселона. Никой не искал да му помогне, никое такси не е искало да го качи. В крайна сметка е открит и изпратен в болница за бедни, където той сам смятал, че принадлежи и трябва да бъде лекуван. Три дни по-късно, на 10 юни 1926 г., Гаудѝ умира и

не доживява да види завършека на най-великото творение на живота му.

Антони Гаудѝ вече го няма, но от нас зависи да построим свят, достоен за таланта на Божия архитект и неговата „Саграда“.

На един телефон разстояние

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.