ПАДЕНИЕТО НА ЕДНА МЕЧТА
Или когато мечтите станат сбъднати мечти, а на теб ти се иска да се завиеш през глава
Аз много обичам да мечтая. Дет‘ се вика, мечтая по три пъти на ден. Мечтая за какво ли не – за по-топло време, за по-хладно време, за отпуска, за още отпуска, за повече отпуска и още повече за сладолед.
Хубаво е да се мечтае. В такива моменти човек се отпуска, отърсва се за малко от модерния в днешно време стрес и се усмихва дори.
Според научни изследователи например мечтаенето за джакпота от лотарията два пъти седмично повишава либидото и съответно създава повече хармония в семейните отношения (разбира се, не трябва да се прекалява, за да не се стига до изневяра).
С две думи мечтаене му е майката. Изглежда лесно, но да не се бърка с теорията за позитивното мислене.
Но както сме чували, много хубаво не е на хубаво, та един цял джакпот току-виж ни донесъл страшни главоболия. Дори имало изследвания, според които някаква там част от хората, които печелят джакпоти, след това фалират тотално (ебаси тъпото). Та в тоя ред на мисли най-добре е да се вслушваме в съвета „внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне“.
И така, дойдохме си на думата, а именно – сбъднатите мечти. Обикновено постигането на една мечта е трудна работа (иначе нямаше да е мечта, нали). В повечето случаи процесът изисква време, усилия и постоянство, а понякога дори е нужна цяла една метаморфоза у човека. Сякаш „износваме“ това наше желание в утробата си с всички радости и мъки по целия този път, докато тя най-накрая се роди. И тогава?
Случвало ли ви се е, когато сбъднете някоя ваша мечта, да не почувствате нищо? Идва този дълго чакан момент на върховно щастие и… нищо. Нито дори разочарование. Сякаш нищо не се е случило.
А нещо СЕ Е случило. Една мечта се е случила.
Какво по-тъжно от това да не усетиш нищо, след като видиш резултата на усилията си? Ами май на това му се казва „следродилна депресия“. Питаме се „И сега какво?“ и вместо да се радваме, започваме да се чудим какво ще правим оттук нататък, което пък води търсене на смисъл в цялата тая история, а всички знаем, че търсенето на смисъл води до задънена улица. Уау. Изглежда, че дори разочарованието е по-добро – поне е някаква емоция. То предполага, че бихме опитали отново, бихме се старали повече, бихме търсили друг резултат.
А какви са резултатите от тази депресия? Най-честите варианти са два.
ОТРИЧАНЕ.
Това е моментът, когато заявяваш категорично, че нищо в тоя живот няма смисъл, след като не може да ти донесе радост. Спираш да се виждаш с приятели, защото „няма смисъл“, затваряш се вкъщи и си пускаш филм. Той, разбира се, трябва да е невъзможно тъп, за да можеш да докажеш, че наистина нищо не може да ти донесе удоволствие. А бирата и сладоледът са категорично забранени.
ПРИСТРАСТЯВАНЕ.
Тогава започваш едно постоянно поставяне на цели, чието постигане те обсебва изцяло, само и само да не почувстваш пак някаква празнота. И не осъзнаваш, че това вече не са мечти, а поредната задача в „ту ду“ списъка.
Е, като че ли мечтаенето и сбъдването са по-приятни, а? То е нещо като както когато си влюбен – ентусиазиран си, хилиш се и знаеш, че можеш да преобърнеш света. Затова нека наистина не взимаме живота чак толкова на сериозно и следващия път, когато се возим в градския автобус или се редим на някоя опашка, да използваме времето да помечтаем. И току-виж сме шашнали касиерката с усмивка.
