Нещата от живота

Истински обещания или празни приказки

Има една тема, която ми е много любима, когато приближи краят на декември – не, не е за Дядо Коледа, нито за елхата с подаръците, а за нещо толкова тривиално, че чак е класика – темата за обещаното ново начало.

В днешно време сме много добри, даже експерти в две неща – да обещаваме и да не го изпълняваме. Напоследък все това ми се случва с мен, около мен, така че вече реших да го считам за някаква мода, въпреки че вътрешното ми Аз все се дърпа да я спазва. Да, купих си лилаво червило за есента, защото е модерно, да, започнах да използвам ВВ крем, защото е модерно, и селфи стик си купих, дори и още едни нови кецове, защото е модерно, и не забравих да споделя новия хит на Адел във Фейсбук – точно така „защото е модерно“. Остана да последвам и тази мода, да накарам устата ми да бълва куп „обещания“, които така или иначе няма да спазя или дори и да опитам, знам докъде ще доведат – до онзи така цветущ завършех с „кривата круша“. Действителността стоически ми доказва, сочейки с костеливия си лакиран пръст две приятелки, майка ми, половинката и други на опашката. Иска да ми сподели, че дори ще превърне в олимпийска дисциплина този спорт – да пълниш въздуха и пространството с милиони излишни думи, че така да се каже – да надговориш себе си.
Затова на кратко реших да ви представя класацията за новите обещания към самите нас или към другите, които през декември си повтаряме, че ще направим от 1 януари, но знаем, че няма да се случат. ВАЖНО: Списъкът не се изчерпва само с посочените, все пак е олимпийски спорт за милиони изречени обещания!

ДИЕТАТА – АХ, ТЕЗИ 3-4 КИЛОГРАМА
Може би най-любимото ми обещание е това, че от 1 януари ще стопя няколкото килца, които все ми пречат да заприличам на Алесандра Амброзио. Знам, че не съм само аз – не се стеснявайте, а си признайте, че поне веднъж и вие сте си казвали „От новата година…“, а на по-грешните души като мен и „От понеделник…“. И не, не си мислете, че не съм искала да спазя обещанието понякога, даже съм се опитвала за ден-два, седмица и дотам. Очевидно причината се корени в две неща – или тези килограми не са чак толкова много, а и защо ми е да приличам на онази кльощава пръчка (все пак 60 са новите 50 според една приятелка), или мотивацията ми е била толкова силна, че е способна само да нанесе телесна повреда на крайника на някое насекомо.

МАНИЯ ПО ПАЗАРУВАНЕ – КАЗАХ СИ „СТИГА“
Не знам дали е обещание или болест, но определено, щом изпразня портфейла си и 2, 3 кредитни карти + коледния бонус, който още не са ми дали, си обещавам само едно – от януари ще следя изкъсо бюджета си и няма да харча пари за 4-та преса за коса, въпреки че точно такава нямам, нови четки за грим – да, ама професионални, шифонената риза в петролен цвят, не че имам друго с какво да я нося (е, за нея ще си помисля).

ЦИГАРИТЕ – ВРЕДНИ ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ
За цигарите да си призная, надделява не толкова фактът за вредата им, а непрекъснатите новини за поскъпването им. То мине се, не мине и хайде от Нова година цената им се вдига с левче. „Аз пък ще протестирам срещу монопола и ги спирам!“ – още в момента, в който го изрекох обаче, не си повярвах и аз… но обещавам „от януари“!

ПОЛОВИНКАТА – ПРИНЦЪТ НА БЕЛИЯ КОН
В тази графа обещанията варират до такава степен, че дори и паметникът пред НДК изглежда скучно нормален. Като започнем от „няма да се сърдя за това, че излиза с момчетата веднъж седмично“, минем през „няма всеки път да държа на своето дори и при избора на бира“, та стигнем чак до „няма да отказвам всеки път щом иска нетрадиционен секс“. Въображението е голямо и обещания дебнат отвсякъде… Свободната женска половина на човечеството пък все си обещава, че през новата година ще срещне Мъжа с главно М. Да, той може да е извратен любител на мармоти с подчертани нехигиенични навици, мамино синче, в чийто телефон разговорите за последните 7 дни са: Мама/Мама/и пак Мама, или разгонен студент, който нарича Милена вместо Мариела, но защо пък да няма шанс и за тях. Все пак 30-те почти чукат на вратата, а мама каза, че всеки мъж се превъзпитава. Дали?

Списъкът е толкова дълъг с празни обещания, че почти успявам да изпълня въздуха около мен за бронзов медал. И знам, че прочитайки последното, си казвате „Ама не, аз си обещах и това, и това… защо го няма тук“. Върнете се в началото на темата при думата ВАЖНО!

И нека всички дружно през декември, малко преди да настъпи януари, поразровим надълбоко в себе си и изкараме всички онези обещания за новата 2016. Нищо, че няма да ги спазим – нека ги дадем, нали е модерно!

А какво се случва, когато имаш да постигаш 365 важни неща догодина, но догодина е другата седмица…