Добре дошъл обратно в 2016 – носталгията като спасителен пояс

От Snapchat до Vine – защо се връщаме в миналото?

Ако не си разбрал – 2026 година е новата 2016-а.

Като гръм от ясно небе януари ни запрати в близкото минало с носталгичен интернет тренд. И докато световните лидери си играят на „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, жителите на социалните мрежи намериха убежище в забравените lo-fi филтри, „кученцето“ на Snapchat и спомени за безгрижното преследване на покемони. Сигурно и твоят фийд изобилства от постове с 10-годишни архиви и ретроспекции за отминалата „епоха“ – последните невинни години на цивилизацията. После дойде Тръмп, ковид пандемията ни разказа играта, Русия нахлу в Украйна и илюзията за „прекрасен нов свят“ приключи. Възходът на изкуствения интелект и дезинформацията все още звучаха като научна фантастика – днес това си е „новото нормално“.

Трендът „2016“ е попкултурната реакция на геополитическия, икономическия и технологичен хаос, който ни заобикаля и ни кара да зарежем всякакви надежди за мир и безгрижие. Повече от 56 милиона видеоклипа в TikTok са създадени в духа на 2016-а. Знаменитости и инфлуенсъри веднага скочиха в тренда. Селена Гомес публикува архивни снимки от тогавашното си турне, а много юзъри я провъзгласиха за принцесата на 2016 година. Хитове като We Don’t Talk Anymore пак станаха вайръл. Всъщност 2016-а роди много попкултурни феномени –

Бионсе издаде Lemonade, Тейлър Суифт дебютира с изрусената си коса на фестивала Коачела,

интернет преливаше от предизвикателството Mannequin Challenge, Дрейк доминираше в музикалните класации, платформата за кратки видеоклипове Vine беше супер популярна. Но не толкова музиката и естетиката, колкото простотата на този така близък и толкова далечен свят привлича последователите на тренда. Тази вълна представлява носталгия по автентичността – тогава социалните мрежи бяха по-спонтанни, а извън тях бяхме по-сплотени. 

Други коментатори поставят под въпрос този прочит на 2016 година като някакъв апогей на радостта. Дали носталгията не замъглява критичната оценка и не ни кара да трансформираме дори лошите моменти в нещо, от което да се умиляваме?

Има и нещо друго – тази носталгия изглежда твърде ускорена.

Модите се завръщат, но социалните мрежи и глобалната истерия по разни трендове явно е скъсила този цикъл на 10 години. Тези, които през 2016 бяхме тийнове, сега сме в 20-те си години. Помним всичко, все пак за нас 2016 година беше вчера. Нека оставим скини дънките в тъмните векове на модата заедно с петте пласта грим. Но „тъмблр“ естетиката се връща под една или друга форма – стягайте чокърите и дано настанат по-добри времена.

Свекърви без граници – защо „Бранд Бекъм“ се превърна в семейна война

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.