Връщане у дома – между миналото и настоящето
Размисли за старите призраци, новите улици и очите, които никога не забравяш
Връщам се у дома по празниците
и градът ме посреща с лица, които не познавам, и места, които не помня. Нови кафенета на ъглите, където някога имаше будки за банички, заведения с претенции, квартали, които са станали artsy. Ходя по улиците уверено, но без спомени. И въпреки това усещането за дом, за принадлежност, си е същото – като фон, който никога не спира напълно, дори когато музиката отдавна е сменена. Вече не нося косата си червена и не се обличам цялата в черно.
Пораснах. Стегнах се.
Намерих си сериозна работа, научих се да отговарям на имейли навреме, да планирам, да не бягам от неудобните разговори. Животът ми изглежда подреден, логичен, дори стабилен. Такъв, какъвто някога си мислех, че ще ме направи спокойна.
Срещнах очите ти случайно – в един бар, без да те търся. Поне така си казвах. Поглед за секунда, достатъчен да разклати всичко, което бях подредила с години. И след това не спрях да ги търся. В отраженията на витрините, в непознати лица, в полумрака на места, на които изобщо не ми трябваше да бъда. Понякога си мисля, че още от онази вечер вървя с отворени очи не за града, а за теб.
Минаха години, но призракът ти още ме преследва.
Появява се в малките часове на нощта, когато се прибирам в новия си дом след още една чаша вино и тишината става непоносима. Виждам го, когато отивам на гости на приятелка, която живее в твоя квартал, и несъзнателно забавям крачка. Усещам го в момента, в който държа телефона и се чудя дали да не ти пиша – не за да започнем отначало, а просто за да си говорим. Още веднъж. Нормално. Човешки.
Вече съм голяма. Пораснах. Сгодих се. Имам бъдеще, което изглежда сигурно и правилно. И въпреки това в мен живее надеждата, че някой ден отново ще си говорим и ще ми кажеш, че все още ме обичаш. Не за да променим нещо,
а за да затворим кръга така, както никога не успяхме.
Връщането у дома винаги прави това – разравя миналото, но и показва колко далеч си стигнал. Напомня ти, че можеш да пораснеш, да продължиш напред, да имаш нов живот, и въпреки това да носиш някого със себе си. Тихо. Като призрак, който не иска нищо – само да бъде забелязан.
Да срещнеш подходящия човек в неподходящо време
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
