Директорът на One Architecture Week разказва за живота във и на панелките

Лина Кривошиева

Любо Георгиев е младото, симпатично и обещаващо име, стоящо зад титлата архитект, което оглавява тазгодишното издание на фестивала One Architecture Week. Още през 2009 г. той взима участие във форума, а през 2011, съвместно с Ханс Ибелингс, е негов куратор.

Иначе историята му минава през IUAV във Венеция, където учи архитектура и TU в Делфт (Холандия). След завършването си работи като архитект в Manzelle Studio di Architettura (Венеция), ЛП Консулт (София), Claus en Kaan Architecten (Амстердам), MVRDV (Ротердам) и Turenscape (Пекин). От позицията на опита, който е натрупал досега, Любо има интересно виждане по теми, свързани с архитектурата и градската среда в България. Oбсъждаме с него доколко важно е гражданското участие в създаването на градовете и защо основната локация на One Architecture Week тази година е панелният квартал "Тракия" в Пловдив.

Защо избрахте квартал „Тракия“ в Пловдив за провеждането на тазгодишното издание на ONE ARCHITECTURE WEEK?

В един панелен квартал най-видно може да се проследи ефектът на гражданското участие. Наблюдават се много малки и големи промени, добавки и подобрения, които са направени от самите хора. „Тракия“ е третият по големина панелен квартал в България, а в Пловдив, където се провежда фестивалът за архитектура и градска среда вече четвърта година, „Тракия“ е олицетворението на понятието “панелен квартал”. Нещо като „Люлин“ и „Младост“ в София.

Каква е панелната реалност в квартал „Тракия“?

С една дума панелната реалност е шарена, както във всеки такъв български квартал. С това обаче аз нямам предвид само външния вид на сградите. При създаването си тези квартали са били наричани жилищен комплекс, тоест те са били квартали спални. Днес много малко хора използват съкращението “жк” и според мен една от причините е, че тези райони вече не са жилищни комплекси, а “живи квартали”. Истинска градска среда, в която има всичко. От няколкомесечното многопрофилно проучване, което направихме на „Тракия“, разбрахме например, че кварталната икономика е в размер на милиони левове годишно. Та под шарено имам предвид разнообразно, градско, живо.

Именно тези черти на „Тракия“ правят квартала толкова благодатен за цялостно проучване. Една от гордостите ни тази година е интерактивната онлайн карта, която е директен “продукт” на фестивала. В нея сме нанесли цялата градска среда на „Тракия“: от трасето на водопровода, през местоположението на саморъчно направените беседки и пейки, та чак до местата на всички малки бизнеси в квартала. Това е карта на реалното състояние на квартала и от нея се вижда, че той е един динамичен миниград. И това важи за повечето панелни квартали. Гледай „Тракия“, мисли „Люлин“, „Младост“, „Меден рудник“, „Варненчик“ и т.н.

Разкажи ни малко за идеологията на панелните сгради?

Идеология на панелките… не знам дали може да се направи точно такова словосъчетание. Да, има известна идеология – за социална държава, в която властта се грижи за много от нуждите на гражданите и в която се цени по-скоро равенството, отколкото личният прогрес. Много хора не знаят, но всъщност подобен тип квартали (невинаги строени като панелни, но с идентична структура и облик) има в цяла Европа – и Западна, и Източна. В този смисъл

панелките са символ на 60-те и 70-те, на масовост, на стандартизация на осигуряване на минимум жизнен стандарт в цяла Европа.

Какви са задължителните елементи на панелния квартал?

Панелните блокове на първо място. Но също така големите магазини (защото пространството го позволява), както и малките бизнеси покрай спирките, на партерите и до трафопостовете. И не на последно място – зеленината, защото това е основна идея на тези квартали – да са зелени и просторни.

Как бихме могли да използваме този "подарък" от социализма? Какво всъщност е бъдещето на панелните сгради?

Не знам дали е точно подарък. Понякога може би е бреме, друг път пък предимство. При всички случаи е реалност, с която по-добре да работим, отколкото да игнорираме. Милиони българи живеят в панелки. И те не са чакали някой да ги пита какво да правят… те вече 25 години просто правят. Наистина често по хаотичен, а понякога и по конфликтен начин. Но с действията си всички тези хора са създали една жива градска среда. Целта на ONE ARCHITECTURE WEEK през 2016 е да покаже този феномен и да помогне за мисленето дали и как всички тези активности могат да се случат по един по-координиран и структуриран начин.

Какво ще се случи с техните трупове след време?

Ще бъдат постоянно обновявани. Може би някои ще бъдат разрушени, за да се построят на тяхно място по-скъпи сгради. Но засега, пък и в близко бъдеще не може да се говори за панелките като за отживелица.

Има ли рационално решение за използването на вече съществуващите жилищни блокове? Каква е тенденцията в световен план?

Те вече се използват рационално. Едно от нещата, които искаме да провокираме с фестивала, е всички да се огледаме около нас, да погледнем на панелките обективно, да видим интересните факти и промени, които са се случили през последните години, да видим, че статичността е измамна. Това доказахме и чрез проучването, което ще публикуваме в книгата “Алманах на панелна „Тракия“”. Това ще покажем и в главната изложба на фестивала “Живи пространства”. Да се говори за панелките като за сиви или еднообразни просто не отговаря на истината. Те са живи, те са място за забавление и драма, за уют и за социален живот, те са място, където се изкарват и харчат пари. Те са градска среда. А в световен мащаб не може да се говори за тенденция. През последните 15 години в Китай са построени толкова панелки, колкото в Европа за 50 години. В Турция това също е феномен. Докато на места като Холандия или Франция подобни блокове понякога се разрушават. Различно е на различните места по света.

Да поговорим за балконите – през годините сякаш хората претендираха и се бореха за индивидуалност именно с тях. Ще разгледате ли тази еклектика от архитектурни намеси?

Ще покажем как балконите са място, което хората са “придърпали” към апартаментите си най-вече заради нуждата от повече жилищно пространство. Ще покажем и как това разнообразява и индивидуализира фасадите. Има какво да се желае от естетическа гледна точка, но от опит знам, че на места като Холандия инвеститори и общини наливат пари, за да постигнат индивидуализация на фасадите. Получава се малко изкуствено, докато при нас е може би пък прекалено естествено. Но това е много важен аспект от градското живеене.

Човек иска и трябва да може да се асоциира с дома си: да може да го посочи, да може да го промени, да може да го подобри. Колкото повече хора се отъждествяват със средата, в която живеят, толкова повече тази среда се смята за успешна.

Разликата между гражданин (активен собственик) и консуматор (пасивен ползвател) е съществена.

Остъклените балкони на свободните души?

Не знам колко стихотворения са изписани за свободния български дух. Ами може би наистина ние, хората в България, а и на Балканите като цяло трудно търпим правила и норми. Това със сигурност е вярно, ако те са наложени отвън/отгоре. Ние самите трябва да си измислим правилата, те трябва да са наши, за да вярваме в тях и да ги спазваме и изискваме тяхното спазване. Та едно от посланията на ONE ARCHITECTURE WEEK е да помислим как можем да изведем правила от всичката тази активност, която е факт в панелните квартали.

Какво дава и какво взима на хората живеенето в панелен блок?

Дава малко лично и много публично пространство. Това е един от феномените на панелните квартали. При създаването им там са съществували само две реалности: изключително личният апартамент и изключително безличното публично (ничие) пространство. Помежду им тук-таме има инфраструктура: асансьор, стълбище, улица, катерушки. Едно от нещата, които показваме във фестивала, е как всъщност хората в продължение на 25 години, малко по малко създават нови реалности между тези две крайности. Те хуманизират средата, правят я своя, разнообразяват я. С беседките, с пейките, с градинките, с магазинчетата, с барбекютата, с къщичките за животни, с паркоместата, с пристройките и т.н.

Днес се налага да си съжителстват няколко стила – неоевропейски, отпреди 1944 г., панелите от соца и новият – как могат всички те да си взаимодействат в една съвременна градска среда?

Една градска среда винаги е комбинация от стилове. Градът е постоянно наслагване на елементи, стилове, мащаби, практики, разбирания и т.н. Нормално е, желателно е градът да е разнообразен. Всички тези неща взаимодействат през хората, през нас. Ние им придаваме живот, защото ние искаме средата, която обитаваме, да ни е интересна, а не монотонна.

Гражданското участие е незаменим ресурс, който може да допринесе за високото качество на градската среда. Как ще включите гражданите във всичко това?

Най-важният инструмент, през който показваме как може да бъде използвано гражданското участие, е Основната намеса на фестивала. В нея въвличаме гражданите на всички етапи и целим да покажем както на тях, така и на администрацията как може този ресурс от гражданска активност да бъде впрегнат рационално и устойчиво. В едно междублоково пространство (което може да е всяко във всеки подобен квартал в България) реализираме три инсталации, в чийто дизайн, подготовка и реализация сме включили освен български и чуждестранни архитекти и студенти, и обитателите на блоковете наоколо.

Какво още ще се случи в седмицата на ONE ARCHITECTURE WEEK?

Ще покажем “Живи пространства”: голяма изложба за трансформацията на „Тракия“, осъществена основно от гражданите. Ще представим книгата “Аламах на панелна Тракия”, в която сме събрали резултатите от проучването на квартала. Ще прожектираме филма “Познавате ли архитекта?”, който създадохме специално за фестивала и в който проследяваме как е била проектирана „Тракия“. Ще завършим основната намеса, с която заедно с жителите ще преобразим едно междублоково пространство. Ще пуснем интерактивна онлайн карта, достъпна за всеки, в която ще е насложена цялата информация за този панелен квартал. И не на последно място ще дадем подиум на 16 лектори от 3 континента, които ще разкажат за световния си опит във въвличането на граждани в измислянето и поддръжката на градска среда.

Кои са лекторите, които не бива да изпускаме?

Ян Геел от Дания, Момойо Каиджима от Япония, Меглена Златкова от България и Мишел Провоуст от Холандия.

Какъв е отзвукът, който искате да оставите след себе си?

Много бих искал хората (с това имам предвид наистина обществото, а не само архитектите) да видят и оценят реалността. Често, когато нещо ни е постоянно пред очите, не разбираме или забравяме за неговото значение.

Аз имам опит като архитект в няколко държави и смея да твърдя, че социалната и икономическата ситуация в българските панелки е уникална и дори може да е нещо, от което да се поучат хора в чужбина.

Сигурно звучи странно, но съм готов да поспоря с всеки, стига да заповяда между 30 септември и 9 октомври в „Тракия“, Пловдив.

Има ли вече публика в Пловдив за подобен тип събития?

От няколко години целим да разширим публиката на фестивала отвъд проектантите. Тоест да “говорим” с гражданите. Започва да се получава.
 

One Architecture Week е от 30 септември до 9 октомври!

Виж хората на Пловдив в един пъстър фотоалбум