Любовта, която е Любов.

Вие съществувате и същевременно ви няма. Сътворих ви съвършена и като разум, и като лице. Не съм се съмнявал, че ще изскочите напълно жива от моите мечти, че ще четете написаното от мен, че ще ми отговаряте, че ще ми кажете всичко онова, за което бленува един автор.

Понякога в безлюбовното ни време имаме отчаяна нужда от някой нежен и тих любовник, какъвто е Андре Мороа. На български за пръв път излизат неговите „Писма до Непознатата“ – епистоларна творба, която с всяка страница нежно разголва съвършеното рамо на идеалната Непозната – онази, сътворена от думи, жена химера.

Онази, която знае как да върти косата си на пръст и как да гледа тъй, че да превърне и най-големия мъдрец в глупак.

Зад името на писателя стои голямата личност на Емил Соломон Вилхелм Херцог. Френският писател загатва нежността на персоната си, създавайки псевдонима, с който подписва творбите си. „Андре“ е името на негов близък приятел, загинал през Първата световна война, борейки се за честта на страната. „Мороа“ е малкото френско селце, чиято тъжна светлина служи за вдъхновение на писателя до края на дните му.

Писмата на Мороа стигат до далечните моменти на натрапчиво сладките първи любови, очертават границите на нежността и думите звучат със съвършеното изящество на божествената музика, която могат да чуят само двамата влюбени. „Писма до Непознатата“ е настолно четиво, което прелиства пожълтелите страници на ранимите ни души и с майсторския изказ на един от най-значимите френски творци открива пред нас безкрайния хоризонт на класическата литература.

Стилът на френския писател е откровен и нежен, изреченията са голи и ухаят на любов. Искреността се редува с иронията и тъгата. Пожълтели писма в стари пликове, които отключват сърцето и галят фантазията.

Вадят наяве смеховете и болките, страховете и сладките мечти. Как безумна е радостта от сбъдването на любовта и колко болезнен е блянът по онзи, който бяга…

Съвършенството в словото на Мороа казва абсолютно всичко за любовта, което сме способни да помислим и почувстваме. Кара читателя да копнее за устните на онзи свой въображаем любим. В кадифената вселена на „Писма до Непознатата“ съществуват само театралните салони, красивата музика, нежно разголените гърди, дълбоките и премрежени погледи и онази любов – голямата, всепоглъщащата, изяждащата.

„Писма до Непознатата“ е тук, за да ни научи на литература и да ни изправи пред дълги и човешки изречения, по-откровени от всяко едно признание, което сме чували. Книгата пристига, за да бъде похлупакът, под който да се скрием, докато търсим убежище от забързаното и истерично ежедневие, с което се борим всеки ден. А нима има по-силен лек от великите литературни класики? Великите литературни класики и любовта…

Любовта, която е толкова красива, че от нереалността й боли.
Любовта, която е толкова поглъщаща, че всичко, различно от нея, избледнява и се отдалечава, докато не изчезне напълно.
Любовта, която е Любов!

А слънцето гони всички сенки.