Лятото ни носи изгреви и любов с вкус на кокос

Слънцето гони всички сенки

  • 16.06.2017
  • от Катерина Ковачева

До вчера животът ми беше обвит в облаци, съмнения и разочарования. А лъч светлина виждах единствено когато падаха светкавиците вечер над града по време на проливната буря. Зимата сякаш остави тъга след себе си, докато пролетта не беше способна да оправи картината. Твърде колебливи и несигурни преминаха април и май през живота ми, без да оставят следа след себе си.

Истината е, че таях надежди за лятото. Чаках първите слънчеви лъчи, завита под одеялото, цял сезон на -20 градуса, а ледът в сърцето ми се беше втвърдил до болка. През май не чувствах, че скоро ще се промени времето, а и навън в унисон с мен валеше из ведро, а след 15 минути слънцето жарко нагряваше земята.

А ти къде прекара цяла зима? Топло ли ти беше на някой южен остров или студено тук в България? Лятото липсваше не само на мен и на теб, но и на всички, които цяла година тръпнаха да облекат банските и да си вземат така чаканите годишни отпуски.

Има нещо толкова привлекателно в юни, юли и август, щом всички така са се превъзбудили.

Дали е новото начало, топлото време, жаркото слънце или комбинацията от трите? Всички бариери през лятото сякаш падат, морските вълни са неудържими в скалите, нощите страстни, а изгревите пияни.

Когато тази сутрин слънцето огря прозореца ми, реших да стана от леглото. Прибрах всички стари и овехтели чувства в килера заедно с няколко парцала. Знаеш ли, не остана нищо старо, за което да съжалявам. Изтрих старите чатове, есемесите и лошите чувства.

Защото лятото носи само хубави емоции и спомени за море, много бурни нощи и любов с привкус на кокос.

Вадя цветния бански, кърпата и бамбуковата шапка с периферия, няма какво да ме спре да си прекарам добре на плажа. Няма да плача вече за „онзи отминал момент“, който и без това ме правеше нещастна. Вярвам, че наистина се зареждам с щастие, щом слънчевите лъчи огреят бялото ми тяло през юни.

Не виждам лоши аспекти на лятото, освен че свършва бързо. Докато вълните измият няколко пъти брега, то вече си е тръгнало и донесло много витамин D и спомени от безсънни нощи. Предразсъдъците остават в куфара под леглото, а празния го взимам, за да го пълня с очаквания за новото лято. Багаж за мъкнене през лятото не ми трябва. Стресът, напрежението и изтърканото ежедневие си го имам още 9 месеца в годината.

А лятото, то се изплъзва между пръстите, но пък чертае нови хоризонти пред свободните души.

Дори да беше 12 месеца в годината, пак нямаше да ни стига.

Истината е, че след лятото нищо няма да е същото... но нека не мислим толкова далеч. Близо е брегът, близо са планините, дългите почивки, големите наздравици и по малко бронзов тен, ей така, за похвала.

Това лято позволи на любовта да ти се случи!