Страстта няма лице

Годините минават, но някои докосвания не могат да бъдат забравени...

Знаеш ли, че все още прихващам с шнола на тила двата кичура, които падат покрай лицето ми, защото подсъзнанието ми помни колко много ти харесваше, когато носех косата си по този начин? Или пък че щом нося нещо зелено, си мисля за онзи път, когато ме накара да облека онази проклета, раздърпана яркозелена тениска и нищо друго?

Твърдеше, че това е любимият ти цвят и че не би искал нищо повече от това да ме гледаш така, полугола

върху пухената покривка на леглото ти. Или че щом чуя по радиото някоя от петте песни на „Каризма“, си спомням как танцувахме и ти ме завърташе, докато навън валеше? Една жена мина покрай нас и ни се усмихна сладко. Сигурно си е помислила: „Ей, това е любов!“. Но ние си знаехме, че това беше само „страст“. Страстта не отмива мислите и греховете от кожата ти така, както може любовта, а само ги кара да се впиват толкова дълбоко, че дори врелият душ късно вечер не може да ги отмие. Страстта не ти отговаря на съобщенията, когато си с температура 38 градуса, лекарствата ти привършват и чакаш спасение само от един човек, който дори няма намерение да почука на вратата, която даже не си заключила.

Страстта няма лице, а се крие в сенките – в архивираните чатове и в разходките, на които излизате само посред нощ, за да не ви види някой. Крие се и в онова „За какво ти е да го чуеш?“, с което ти отвръща, когато молиш човека до себе си най-накрая да ти каже, че те обича.

Страстта не те топли вечер и няма намерение някога да го прави.

Тя не мисли да прерасне в „любов“ и не смята някой ден да промени мнението си за теб. Няма да поиска да се запознае със семейството ти, а въпросът „Заедно ли сме?“ ще остане без отговор. Тя ще ти отвръща с три празни думи след цял ден мълчание. Ще те гледа право в очите с пламък, който гори в синьо, и няма да иска нищо повече от това да споделя леглото ти дори когато не може да спре да те засипва с целувки, държейки те будна до първите мигове на изгрева.

Страстта няма да ти подари пръстен с камък и да ти обещае вечност. Няма да държи ръката ти, докато едва изкачваш стълбите, натежала от детето в утробата си. Няма да се радва на прошарените ти коси след дълги години вярност и съмишленост.

А тогава, кажи ми, защо така и не можем да се простим с нея?

Защо не можем да ѝ затворим вратата веднъж завинаги, да завъртим ключа и да го захвърлим някъде в дълбините на желанията ни, без повече да погледнем назад?

Известните двойки с токсични връзки – част 1

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.