С благодарност, смях и малко сълзи си спомняме за тези, които ни дават най-много в работата си. Честит международен ден на учителя!

Помните ли тази команда? Колко странно звучи сега, извън контекста на правилата, които знаехме наизуст едно време. Минаваме покрай множество столични училища и чуваме звънци, които някога диктуваха живота ни. От време на време в метрото дочуваме младежи, които споделят помежду си притеснения за контролни или гаджета. Това като че ли няма нищо общо с истинския живот – нашия живот, какъвто е сега, извън училище.

Но за някои хора животът продължава в училищата.

Той никога не е спирал. Те са сменили чин с бюро, син химикал с червен, а бележникът им вече е дневникът на класа. За тези хора учебният ден не приключва, когато бие последният звънец, макар че и те бързат към къщи. Те често се прибират и проверяват контролни или замислят нови начини, по които да накарат учениците си да внимават в час.

Прекарваме по 12 години в разни училища и понякога го мислим, все едно е нещо, което трябва да изтърпим. Понякога гледаме назад и ни липсва колко подредено беше всичко. Имахме си седмична програма, целта да получим тройка по математика и да завършим, за да имаме хубава работа някой ден. Общо взето, чакаме да започне животът. Учителите ни са хора, които виждат, че животът отдавна е почнал.

Повечето хора гледаме назад и виждаме 12 години, прекарани в училище, които минават като в сън. Превръщаме се в големи хора, понякога съвсем различни от тези, които сме били преди. Колко ли от себе си дължим всъщност на учителите, които са ни изтърпели през тези 12 години?

Всички си спомняме учителите, които се заяждат с нас, пишат двойки или викат родител за някое провинение. Трудно е да ги забравим, дори да се опитваме. Обаче си ги има и готините учители, които са ни впечатлили силно.

Ето някои истории с любимите ни учители, които все още помним:

„Съвсем наскоро се чух с най-добрата си приятелка от детството. Бяхме заедно от първи клас, в класа на госпожица Филипова. Госпожицата всъщност стана госпожа, докато ние бяхме нейния клас, но ние си я наричаме госпожица и до ден днешен. Детските ми спомени това време се сливат, но тя беше първият учител, който обикнах. Правихме ѝ картички и си я прегръщахме всеки ден! Мислех и аз да стана учител, само заради нея.“ Е. М.

„Имах една госпожа по рисуване, но не помня как се казваше. Чак ме е срам, че не си спомням. Но си спомням мекия ѝ глас и лицето ѝ – беше много симпатична и нисичка. Тя много ме насърчаваше с рисуването. Когато бях във втори клас, нарисувах някакъв натюрморт, който на нея много ѝ хареса. Даже искаше да говори с родителите ми, за да ме прехвърлят в художествено училище по-нататък. Малко ми е жал, че така и не се случи, но помня колко беше искрена. Нещо в мен наистина я беше впечатлило и се трогнах още тогава.“ С. Т.

„Имах една учителка по български в 6-и клас. Беше много миличка, една такава блага жена, руса, малко по-възрастна. Аз обаче имах една приятелка, която беше луда глава и веднъж ме нави да избягаме от час. Много лоша идея. Все още си спомням начина, по който г-жа Димитрова съвсем искрено ми се беше обидила, че избягах от час. Просто не мога да го забравя, още ми гризе съвестта.

Съвсем честно – повече не съм бягала от час.

Надявам се, че г-жа Димитрова е добре и не ми се сърди вече.“ Т. Т.

„Часовете по история ми бяха любими, но не само заради самата история. Учителката беше много готина. Г-жа Вучева беше и много увлекателен разказвач. Правеше нещата супер интересни и ни караше да преподаваме един на друг. Направил съм толкова много презентации за часовете ѝ, че сигурно мога да ги превърна в енциклопедия – от праистория до българска история на ХХ век. Всъщност сега даже съм дипломиран историк. Искрено благодаря за вдъхновението, госпожо!“ М. П.

„Много обичах учителката си по изобразително изкуство. Казваше се госпожица Хубавенкова и беше най-милият човек, който някога бях срещала. А аз въобще не бях мила. Тогава бях много троснат пубер, в разгара на тийн драмите си и не бях много общителна. Но госпожицата винаги беше много мила и разбрана, никога не се караше на никого. Тя ме покани да участвам в едни следучилищни занимания по рисуване и много ми помогна да се отпусна. Намерих си приятели и нещата се наредиха постепенно.“ Л. М.

„Когато бяхме 8-и клас, класната ни беше болна дълго време и отсъстваше. Беше много интелигентна жена, преподаваше английски език. Името ѝ беше много интересно, от онези звучните – Капка Коцакова. Помня, че имаше много интересен английски акцент, не американски, като моя. Аз бях много всезнайно хлапе и само спях в часовете, но тя имаше много готин подход. Смееше се на абсурдните ми шеги, които бяха силно повлияни от разни анимета и комикси. Малко по-нататък в гимназията тя вече не ни преподаваше и всъщност разбрахме, че е починала. Беше ми мъчно, но пък си я помня. Мисля, че сертификатите ми по английски щяха да я изкефят.“ Г. Б.

„В гимназията имахме една класна, която беше желязна.

Ако думата респект имаше снимка в речника, щеше да е снимка на г-жа Вретенарова.

Много хора ѝ се дразнеха разбира се, но аз я харесвах. Имахме разни лигави деца в класа, които нищо не правеха и ни дърпаха успеха надолу. Някои учители предпочитаха да ги оставят да минават с тройки, но тя се зае – или ще се стегнат, или ще си ходят. Имаше си правила и си ги следваше, но не беше някакъв деспот. Просто не оставяше никой да си прави гавра с нея. Беше и много хладнокръвна – разни хора я псуваха или вандализираха училището, да обясняват каква била… тя дори тон нямаше нужда да повишава. Признавам, тази жена ме впечатли, като бях тийнейджър и ми е летва за преподавател.“ А. Т.

„Имахме един учител по философия, който беше страшен пич. Мисля, че се казваше г-н Петров. Беше много разбран – почти никога не викаше, а си имаше доста причини да го прави в нашия клас. Преподаваше си яко уроците, реално се опитваше да ни накара да мислим. Даже ни насърчаваше да дебатираме с него. Нямам представа какъв човек може да е бил извън училище, но беше страхотен преподавател и все още го помня.“ Й. Г.

Ако искаш да се посмееш, виж тези мемета по случай глобалния краш на Facebook

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч