История за изкуство, свобода, стени

Вчера чух от приятелка, че Христо Явашев е починал на 84 години. Първата ми мисъл беше за спокойствието на плаващите му кейове и най-наситено оранжевия цвят, който съм виждала.

Кристо е известен като американския скулптор и художник от български произход, който заедно със съпругата си Жан-Клод облича в плат пространствени фигури. От пишещи машини и телефони, през цели сгради и дори крайбрежие, цветните му инсталации карат съзнанието ти да се разходи из километрите вдъхновение, което струи от този човек. От онези артисти е, които няма да познаеш на улицата – винаги с дънки и риза.

Познаваш,че е човекът, опаковал сградата на Райхстага, когато чуеш как говори в интервютата си и с колко ентусиазъм се отнася към работата си.

Някак по детски щастлив изглежда.

Плаващите кейове успяха да отместят вниманието на хората от теми като Brexit, което показва колко голямо може да е влиянието на изкуството. В един момент просто тръгваш на разходка по неравномерно набран плат в огнени нюанси и сякаш ходиш по слънцето. Гледаш света отдалеч, с малко повече яснота от перспективата на друга планета. А всъщност си си тук, на така модерната „арт инсталация“, която е много повече от разходка по водата. Очите ти се пълнят с километри красота, а мислите за живота на този човек те изпълват с любопитство.

Финалът на разходката е с поанта. След плаването по кейовете акостираш в музея „Санта Джулия“ в Бреша, където можеш да се запознаеш с отговорите, които са се породили в ума ти.

Христо Явашев е родом от Габрово. Заминава за Виена още преди издигането на Берлинската стена. От този момент нататък творчеството му запечатва всичко, което се случва в света. Всяка инсталация –

от Пон Ньоф, през Литъл Бей в Сидни, Опакования фонтан и средновековна кула в Сполето, до завесата в долината Рафъл, Колорадо,

говори за свободата.

Чрез изкуството си Кристо постоянно издига и сваля прегради и стени. А вятърът волно развява платовете сред необятните елементи – водата, слънцето, земята. Конструкциите му поставят човека в позиция на наблюдател, не господар. И това действа смиряващо.

Колосалните размери на някои от проектите му смайват с дръзкостта си. Много пъти опакованите сгради остават само в ума му, като неизпълнена идея. Но това е нормално – праговете, които се изправят пред начина, който е избрал за себеизразяване, не са малко. Финансиране, разрешения, застраховки, усложнения – всичко това е част от творческия път на една инсталация. И макар всичко да е много сложно, Кристо и Жан-Клод никога не поставят рамки на идеите си. Защото стените са за разбиване, а свободата винаги триумфира.

През 1958 Кристо пише: 

Красотата, науката и изкуството винаги ще триумфират.

Днес особено тези думи говорят по-силно от всякога.

В деня на детето ти разказваме за 11 хлапета, които пораснаха големи хора

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.