За женските вечери, които сглобяват отново живота

Ако не можеш да дойдеш на себе си, ела у нас на кафе

Понякога, направо да си го кажем – често, животът ни е объркан и тази обърканост поражда тревожност и усещане за хаос, който ни гризе отвътре. Лутаме се в мисли и сходни сценарии насън и наяве, предъвкваме филмите в главите си, от тях правим сериали с много сезони, а последните такива знаем, че често са вече изсмукани от пръстите и леко досадни. Колкото и хора да има около нас, малко са тези, с които можем да се отпуснем дотолкова, че освен сладките приказки за връзки, работа и финанси да си позволим да бъдем прозрачни и чупливи, да оголим вътрешността си.

Има хора, при които е толкова уютно и мило да се приютиш.

Хора, на които пишеш мейл в 1 през нощта, защото живеят в друга държава и часова зона, но никога не се разминавате в емоционалните часовници.

Ако понякога животът се разкрива добронамерено пред нас, то е в неделните женски следобеди, преминаващи плавно във вечери.

Три  жени се запътват леко пуфтящи и кисели към уговорената среща и се приютяват на малка тераса, за да отронят от себе си опасение или радост, и двете имат еднакво силен заряд, и това отронване е болезнено красиво. Мисля си – ако този смях, който така се разплисква над чашите с еспресо, съществува, то защо трябва да се фокусирамее върху терзанията си? Да, те съществуват, не ги отричам, но не искам да им давам главната роля в сериала, нека е някоя второстепенна, не толкова важна и движеща сюжета.

Една жена наскоро ме попита защо искам постоянно да съм в очакването, че нещо ужасно предстои? То или ще се случи, или не, а ако съм прекарала месеци да се изтощавам психически и физически, бих била много по-неспособна да реагирам адекватно на „онова“ (избери си какво да е, да речем, някое от твоите опасения). И споделяйки с приятелки, откривам колко лесно олекват хипотезите и колко по-хубаво е всичко.

Каквото и да идва към нас, ние не сме сами.

Сигурно не казвам нещо ново – да, хей, естествено, че е супер да имаш близки и това е най-важното, но пък ми се струва, че упорито и редовно забравяме да се чувстваме благодарни и щастливи, да вземем съзнателното решение да се погрижим за психическото и физическото ни здраве. И докато падат есенни листа на терасата, а аз предъвквам тарт с круши и джинджифил, усещам изобилието на есента и на приятелството. Момичетата бърборят с ентусиазъм, кикотят се, присъстват точно тук, в този миг, не в миналото или бъдещето, а в настоящето. Пълен лукс!

Ако искате да разберете живота си, вижте се с най-свидните на сърцето ви хора. И всичко ще ви стане ясно.

След спокойна женска вечер идва новия ден, в който отново трябва да изглеждаме перфектно 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.