Нещата от живота

Три книги, чиито екранни половинки не отстъпват на величието им

Въпросът с филма или книгата понякога е много по-сложен от този за кокошката и яйцето. Без никакво съмнение литературата дава поводи за размисъл на киното и провокира вдъхновение за създаване на сюжети, които са подкожни, силни и вълнуващи! Разбира се, ревностните бранители на даден роман винаги са скептични към екранизациите, но днес ще поговорим за три книги, чиито екранни половинки наистина са любовта на живота им и не отстъпват по нищо на величието им.

ЩЕ СЕ ВИДИМ ТАМ ГОРЕ, Пиер Льометр

Френският писател Пиер Льометр кара критиката да казва: „Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесват една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност.“ Книгата води автора до спечелването на наградата „Гонкур“, а екранизацията довежда заглавието до 5 награди „Сезар“ и специалната статуетка на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Историята вади всичко добро и лошо от човешкия индивид и оголва душата до ръба. Обезобразеното лице прегръща изящната красота на душата, а безлюбовието среща любовта.

Емблематичен режисьор на съвременното френско кино като Дюпонтел се залавя с екранизацията на романа и крайният роман е стряскаща красота, завладяваш саундтрак и емоционално въздействие, което трудно може да се озапти и обуздае.

Но кой казва, че трябва да обуздаваме красивите емоции?

НА ПЛАЖА ЧЕЗЪЛ, Иън Макюън

Иън Макюън знае как да погалва душата на читателите си и с изтънчено британско чувство за хумор докосва най-тънката струна. „На плажа Чезъл“ е един от неговите най-големи романи. Защо? Защото ни връща там, където някога всички сме били. При първата си любов. Темата за девствеността и непреодолимото младежко желание се сблъсква с класовите различия и скрупулите. Когато една млада двойка се изправя пред първата си брачна нощ, наоколо започват да танцуват всички демони на сладострастието и ангелите на сдържаността. Екранизацията е с участието на любимата ни Сърша Ронан, която на 13 години спечели първата си номинация за „Оскар“ отново във филм, който адаптира на голям екран роман на Макюън. Иде реч за „Изкупление“, който всички помним с разтърсващия сюжет, красотата на кадрите и онази пословична зелена рокля на Кийра Найтли… 

филмът откри кино-литературния фестивал „Синелибри“ и предстои да бъде гледан на голям екран.

ДОН КИХОТ, Мигел де Сервантес

Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча винаги е вълнувал преподаватели, ученици, студенти, киноведи, критици.

Романът носи свободата на върха на копието и не спира да подстрекава към борене с вятърни мелници.

Вероятно Сервантес е бил неспасяемо луд, за да създаде подобен персонаж, но днес идеята му е прегърната от друг луд гений, а именно екстравагантния режисьор Тери Гилиъм. Тери започва да работи по „Човекът, който уби Дон Кихот“ през 1989 година и чак днес резултатът е налице. Минава през десетки перипетии и (буквално) смъртоносни бури, които рушат декора, множество актьори се завъртат край проекта, един от които е Джони Деп. Но в крайна сметка талантливият Адам Драйвър поема тежката задача да тръгне по петите на онзи, който посмя да убие Дон Кихот. И резултатът е изящен и кинематографичен абсурд, който при никакви обстоятелства не бива да се пропуска. Филмът също е част от програмата на „Синелибри“ и е поредното доказателство, че книгите могат да се гледат на голям екран, а филмите могат да се прочетат.

Писатели за студената есен