Нещата от живота

Мечтая да снимам битова драма на Луната

Той се ражда в любимия ни Пловдив и съдбата съвсем логично го ориентира към артистичното поприще. Син на прекрасната актриса Иванка Братоева и художника Вълчан Петров, нашият човек решава да избере образование в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, след нея следват Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ, а оттам нататък кино и само кино.

Заедно със съпругата си Кристина Грозева режисират документалния филм „Притча за живота“ (2009) и телевизионния „Принудително кацане" (2010), както и късометражния „Скок“, за който отнасят номинация за Европейската филмова награда през 2013 г. След тези филми следва и тоталният ни любимец „Урок“ от 2014 г.

Лентата взима участие в множество филмови фестивали у нас и по света, като София Филм Фест и фестивали в Торонто, Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже, Куенка и Гьотеборг.

Петър Вълчанов е носител на Jameson Short Film Award за 2008 с късометражния филм "Семейна терапия".  За приключението режисура и за това, как се създават наистина „истинските“ неща, реши да ни разкаже той – Камера – работи. Начало!

Здравей, Петър! В какво настроение те заварваме? Как си тези дни?
Добре, имам много работа.

Това е супер, да започнем от вратата за краката тогава. Каза, че си зает около нов проект – разкажи ни за него.
С Кристина Грозева работим по новия ни филм и когато е готов, направо ще ви го покажем.

Чакаме с нетърпение, но я ни кажи колко често се случва да мислят, че имаш роднинска връзка с великия Рангел Вълчанов?
Често. Помня последните два пъти – в Анже, когато представяхме „Урок“ – директорът на фестивала ме попита дали съм роднина на Рангел Вълчанов. Стана ми много мило и се почувствах горд, че български кинотворец като Рангел Вълчанов е на почит и извън България. А последния път, генералният секретар на ФИПРЕСИ – Клаус Едер (с когото бяхме жури на последното издание на София Филм Фест), попита дали имам нещо общо с Рангел Вълчанов, а пък Криси я попита дали има нещо общо с Александър Грозев.

Помня, че се носеха легенди, че когато Александър Грозев беше шеф на НФЦ и Криси е кандидатствала – той е влизал преди заседанията да уведоми комисията, че няма никаква роднинска връзка с режисьорката Кристина Грозева.

Това е забавно, но сподели как избра режисурата или взаимно се избрахте? Това любов от пръв поглед ли беше?

Всичко стана като на игра и досега е така… и дано така да продължава.

Работите заедно със съпругата ти Кристина Грозева, както стана ясно. Това как се отразява на проектите, които правите? Работа и любов на едно място? Ние май още не сме намерили баланса с тези неща.
Много е вдъхновяващо!

Едно огромно браво за филма „Урок“. Честно да си признаем, спечелихте ни на 200 процента! Кажи ни как ви се получи там? Лесно ли го заснехте този филм, имаше ли комични или драматични ситуации около снимките? Сподели нещо от кухнята.
Беше много приятно. Малък екип от съмишленици, които не мислят за това, кога ще е обедната почивка, дали има скрит овъртайм, ако трябва да дойдат по-рано на снимки, за да хванем изгрева например. С такъв екип си мечтаем да продължаваме да работим.

Eдин от най-впечатляващите и забавни моменти беше свързан с децата, които играят учениците. В един момент започнаха да възприемат Маргита като истинска учителка.  Докато ние подготвяхме камерата за следващата сцена, едно дете вдигна ръка и се обърна към Маргита – „Госпожо, мога ли да отида до тоалетната?“.

Това е супер готино, а да споделиш какво ти се снима сега? Има ли нещо като режисьорска мечта, която още не си осъществил?
В момента ми се снима това, което сега подготвяме. Иначе си мечтая да снимам битова драма на Луната.

И повярвай ни – ние ще сме първите, които ще си купят билет. Каква е твоята роля в живота обаче? Какъв е „номерът“ на Петър Вълчанов, за да го изиграе като за „Оскар“ тоя живот?
Все още съм на кастинг и не мога да кажа коя е ролята. Ми, не ми се иска да го играя като за „Оскар“, ама не ми се иска и като за „Златна роза“ да го играя, така че без „номера“ моля.

Две думи за актуалното ни настояще в момента в България? Кино, музика, театър и въобще кажи по дума за всичко неприятно и приятно. Как виждаш живеенето ни тук и сега?
Духовната криза е голяма. Понякога нещата изглеждат много отчайващи.

Страшно е и равнодушието на хората, но въпреки това – тук, в България, има много талантливи хора, които имат куража и вярата да правят това, което искат. Това е хубавото.

Нещо за читателя? Направи ни монолог пожелание?
Слаб съм в монолозите, като кандидатствах във ВИТИЗ, щяха да ме скъсат точно на този кръг. Иначе пожелавам на читателите да са живи, здрави и щастливи.

А сега накъде?
С Криси подготвяме трети проект, който се надяваме да снимаме тази година.

ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД И НА ИНТЕРВЮТО С ПЕТЯ ИВАНОВА – "ШЕГУВАХ СЕ НАСКОРО, ЧЕ АЗ И ЛЕОНАРДО ДИ КАПРИО ИМАМЕ НЕЩО ОБЩО – И ДВАМАТА БЯХМЕ НОМИНИРАНИ В JAMESON EMPIRE AWARDS, НО НЕ СПЕЧЕЛИХМЕ."