Мартина Стефанова: „Наследството е инвестиция в идентичността“
За КвАРТал Фестивал, любимите ѝ места в Стара София и как да си осиновиш сграда
Мартина Стефанова е културен мениджър, продуцент и предприемач,
съосновател и изпълнителен директор на фондация „ДОМА Арт“ и двигател на ежегодния КвАРТал фестивал. Живяла е дванадесет години в Москва, където завършва графични изкуства и работи като арт директор в компанията Media Storm, отговаряйки за рекламната визия на олимпийските игри в Сочи. Специализирала е медии и анимация в Южна Корея. Носителка е на отличието на Forbes Bulgaria „30 под 30“ в категория „Култура, изкуство и медия“. Днес стои зад форуми и фестивали за изкуство и култура в България и в чужбина, но именно любовта ѝ към София задвижва хора и идеи около КвАРТал фестивал, чието 11-о издание предстои от 18 до 20 септември.
Тази година мотото на КвАРТал фестивал е „Бъдещето на Стария град“. Какво провокира този обрат от поглед към миналото към поглед напред?
София е град с много наследство от различни периоди. Още от древна Сердика е наричана от Константин Велики Малкия Рим, а през Третото българско царство с архитектурата ѝ от ХХ век е сравнявана с градове като Прага, Виена, Будапеща.
Когато искаме да оставим нашата история и наследство за следващите поколения, погледът към миналото и бъдещето е изключително ценен. Наследството е инвестиция в идентичността, в качеството на живот, туризма и устойчивото развитие на града. Затова тази година фокусът е именно бъдещето на историческия център на София и на Стария град – неговото опазване и предаването му към следващите поколения.
Разкрий ни малко повече какво ще се случи на това издание, какво да търсим и какво ще намерим?
Стартираме с форума „Бъдещето на Стария град“, който ще се проведе още на 16 септември, сряда, в галерия и шоурум Roca с граждани, институции, активисти и архитекти, на който ще говорим как можем заедно да запазим миналото за бъдещето, а после ще продължим с останалата програма в уикенда за Деня на София. В продължение на три дни, от петък до неделя, 18–20 септември, ни очакват множество локации и разнообразна програма – пешеходни зони, събития, работилници, музика и срещи.
Ние продължаваме да сме радетели за това София да има своя пешеходен Стар център,
както го имат Пловдив, Русе и много други български градове. Ще има турове и разкази за историята, детска зона, изложби, лекции и различни вкусове на Стара София. За първи път представяме и инициативата „Осинови сграда“, както и Харта за Стария град – с която ще поискаме по-сериозна защита на историческия център. Ще можем да подкрепим конкретни фасади чрез дарения, а хартата ще може да бъде подписана на различните локации, от доброволците ни и онлайн.
Имаме и чудесни партньорства с Етнографския музей в Двореца и Българския държавен архив, които ще представят турове и изследвания за Стара София. Ще има и специално Vespa събитие на площад „Бански“, както и ново културно пространство NIVO – бившето царско кино, където ще има програма през деня, „кафе-театър Aether: КвАРТал търси талант“ и официалното after party на фестивала в събота. Така че има много интересна програма, която предстои да видим.
Инициативата „Осинови сграда“ е много интересна – какво реално се случва, ако някой „осинови“ къща, и какви ангажименти поема?
„Осинови сграда“ се появява за първи път тази година и искаме да я развиваме занапред. Ще избираме различни сгради, които имат нужда от ремонт и реставрация, и ще каним граждани, бизнеси и компании да се включат с каквото могат до събирането на необходимата сума. За съжаление няма достатъчно програми, които да поемат основната финансова тежест за реставрация на културното наследство, а това е сложно и скъпо. Затова искаме отново да възпитаме онази традиция, която са имали българите в началото на века –
да даряват и заедно да строят и възстановяват важни сгради.
Всеки, който се включи, ще остане като човек, подкрепил възстановяването на Стара София. Имената на дарителите ще бъдат публикувани, а при по-големи дарения ще има и табелка около сградата. Всички ще бъдат поканени на официална церемония и ще могат да следят процеса по възстановяването на осиновената сграда.
А коя от старите къщи в квартала би определила като „любимото дете“, което тайно предпочиташ пред останалите, и защо точно тя?
Целият квартал е едно голямо дете с много съставни части, къщи и пространства. И непрекъснато се изненадвам от нови реставрирани фасади, така че фаворитите ми често се сменят. Сред любимите е първата кооперация „Мусала“, която миналата година навърши 100 години. Тя е една от сградите, които най-силно разпознаваме на старите снимки на София, заедно с куполите на сградата срещу нея. Намира се там, докъдето е стигала улица „Търговска“. Ще е чудесно да се възстанови и куполът. Нека да видим какво ще стане.
Има ли място, което с екипа ви искате да „отключите“ за фестивала, но все още се изплъзва?
Непрекъснато има нови места, които преоткриваме и отключваме в рамките на фестивала. Именно с такава цел се появи КвАРТал – това не е обикновен фестивал просто за забавление, а фестивал, който носи каузата за възстановяването на паметта и историята на Стария град.
Тази година отключваме едно много интересно пространство – бившето царско кино,
което през годините е било чалготека и казино. Сега ще го преобърнем отново в място за култура и изкуство. През деня ще има разговори, свързани с киното, прожекции, а вечерта в събота ще бъде официалното after party. Това ще бъде първото откриване на новото пространство NIVO, с което КвАРТал партнира. Ще бъде изключително интересно да видим как културата може да влиза в тези изоставени пространства, да ги отключва и да им дава нов живот.
Работила си в Москва и в Южна Корея, какво от градския опит там ти липсва, когато погледнеш София, и кое усещаш, че съществува само тук?
Когато бях в Москва преди повече от десет години, силно се усещаше подходът към града за хората. Голяма част от центъра стана пешеходна, алеята покрай Москва река също, където под наем може да си вземеш колело, тротинетка, дори скейтборд. За разлика от София там много често се действа с голям замах. Ако се каже, че трябва да има пешеходна зона, зелени пространства или определен тип градска среда, нещата се случват много по-бързо. В София сме някак по-хаотични и тромави и понякога ни трябват години за нещо, което може да се случи много по-бързо. Това е и една от причините да следя работата на Ян Геел – човека зад идеята за „град за хората“, работил по градски проекти в Копенхаген, Лондон, Ню Йорк, Мелбърн, Сидни, Рига, Аман и Москва. В София също е правил план за пешеходни зони и зелени пространства, който за съжаление все още не е реализиран.
В Южна Корея ми е много интересен начинът, по който се отнасят към миналото.
Имат различни градове с различна идентичност, а историята се пренася в настоящето чрез съвременни музеи с технологии и илюстрации на персонажи и исторически личности. Така информацията става по-достъпна за широката публика. Това е нещо, което много бих искала да виждаме и тук – да не оставяме историята само в учебниците, а да я правим част от съвременния град.
Откривали ли сте „скрити съкровища“ из къщите по време на реставрации? Кое е най-вълнуващото нещо, на което си попадала?
Непрекъснато откриваме нови интересни неща. Наскоро в една от къщите, след свалянето на мазилката, открихме на терасата фреска на едно ангелче, която е на близо 100 години.
Изключително интересно е колко много внимание са обръщали хората тогава на детайла,
което ние сега, уви, не правим. Под плочки и други настилки откриваме оригинални мозайки отпреди 100 години, които не са загубили нито блясъка, нито цвета си. А тази година благодарение на партньорството ни с Етнографския музей ще можем да видим и един изключителен „скрит“ детайл – Schindler асансьор, който е бил зазидан по време на комунистическия режим и е преоткрит чак след 90-те години. Тези малки съкровища показват колко много история има зад стените на Стара София.
Имаш визия за бъдещето на квартала, но ако можеше да пътуваш назад, в кое историческо време на София би искала да се озовеш?
Много бих искала да живея във времето на Стара София. Именно в тази, която се опитваме да върнем. Често се казва, че градът започнал да се развива след 1944 г., но това не е вярно. Когато България извоюва своята независимост и София става новата столица, интересът на архитекти и хората, които работят за града, е огромен. Тогава започват да се строят красиви къщи и градска среда, с които
ние изграждаме наново своята европейска идентичност –
с влияния от ар нуво, ар деко, барок, класицизъм, с красиви градини, публични пространства, кина, кафенета и заведения. Улица „Търговска“ е кипяла от живот, хората са стояли до ранни зори, а след това са завършвали с едно шкембе. Имало е огромен международен обмен, нашата интелигенция е пътувала, в Народния театър са се представяли постановки на известни европейски режисьори. Град с огромно желание за развитие. И точно тази памет е важно да запазим, защото тя е част от идентичността, която предаваме нататък.
Кой от занаятите, показвани на Алеята на майсторите, би искала ти самата да усвоиш?
Напоследък се занимавам с мазилки, защото помагаме на различни фасади да бъдат ремонтирани. Оттам дойде и идеята за „Осинови сграда“. Освен Алеята ще имаме много занаяти и работилници в целия КвАРТал. Важно е да отбележим партньорството с Етнографския музей, с които ще правим не само турове в Двореца, но и ще научим за това, което правят за София. Също така тази година си партнираме и с Mish Mash Fest, където ще има детски работилници на площад „Бански“ 1, пред Музея. Множество от локациите са приготвили програма, посветена на занаятите и вкусовете на Стария град.
След 10 издания на фестивала, изпълниха ли се с нов нюанс значенията на думите „наследство“ и „принадлежност“ за теб?
Значенията на тези думи са важни за мен още от първото издание на фестивала. Това не е обикновен фестивал, на който идваме просто да се забавляваме. Това е фестивал, на който идваме да се учим да възприемаме „наследство“ и „принадлежност“ по нов начин. И именно това е смисълът на единадесетото издание на фестивала в КвАРТала на Стара София.
КвАРТал Фестивал 2026: Бъдещето на Стария град, ще се проведе в датите 18–20 септември в КвАРТала на Стара София, карето между бул. „Дондуков“, „Мария Луиза“, „Сливница“ и „Раковски“. Събитието се случва с логистичната подкрепа на Столична община и Столичен общински съвет. Повече за пълната програма, локациите и участниците можеш да научиш в социалните мрежи – FB /Kvartal Festival и IG /kv.art.al и официалните канали на фестивала.
Фестивална есен: Какво да не пропускаш (Част II)
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
