Пет неща, които да НЕ правиш в театъра
Защото има разлика между това да гледаш представлението и неволно да участваш в него
Преди да затворят завесата за летния сезон, театрите традиционно започват да пускат промоции, намаления и онези магически билети.
Говорим за билети на цени, които карат дори хората с „Аз принципно не ходя на театър“ да си кажат: „Е, айде да видим какво толкова.“ И това е чудесно. Наистина – защото театърът не е клуб на избрани, а място, в което всеки е добре дошъл. Само че всяко лято, заедно с новата публика, в салона се появяват и няколко навика, които карат актьорите да забравят текста си, а останалите зрители тихичко да се чудят дали не са попаднали в градски автобус в час пик. Ако това ще е първата ти театрална вечер от известно време (или изобщо първата), ето един кратък наръчник какво е хубаво да НЕ правиш.
Да закъснееш с 20 минути не е общоприетото закъснение
Да, знаем. Нямаше къде да паркираш. Таксито обиколи три пъти. GPS-ът те заведе до читалище в съседния квартал. Но когато влезеш по средата на най-тихата сцена, светнеш с телефона си като фар на пристанище и започнеш да си търсиш мястото с репликата „Извинете… това 13-и ред ли е?“,
всъщност спектакълът спира за всички.
Актьорите те виждат, публиката те вижда, единствено ти не виждаш, че си главният герой в постановката за около две минути.
Не, не е нужно да ставаш по време на действието
Освен ако не се случва нещо извънредно – тоалетната може да почака, телефонът ти най-вероятно няма да избяга, пуканките… всъщност няма пуканки.
Всеки човек, който става по средата на реда, автоматично кара още десетина души да се изправят,
да си приберат краката, да изпуснат програмата и да пропуснат най-важната сцена. А ако го направиш – вече започваш да приличаш на онзи досаден чичко на опашката, който е тук “само да попита нещо”.
Не обсъждай постановката… докато тя още се случва
Дори да се колабаеш дали този актьор е онзи от „Под прикритие“, недей обсъжда 5 минути с човека до себе си. Не проверявай! Не е нужно и да обясняваш на човека до теб какво според теб символизира лампата на сцената,
защо главният герой е токсичен или как „в книгата беше по-различно“.
Най-хубавото на театъра е, че всички преживяват историята заедно. Не е нужно да има live commentary.
Подвикването не те прави част от актьорския състав
Да, представлението може да е комедия. Да, може да има интерактивен момент. Но ако никой не те е поканил да участваш, няма нужда да дописваш репликите, да даваш идеи от публиката или да обясняваш на героите какво трябва да направят.
Това не е футболен мач.
И не, актьорите не са забравили текста си – просто имат сценарий и режисьорска интерпретация, които не включва теб.
Не ръкопляскай след всяка сцена
Това е може би най-сладката грешка. Хората искат да покажат, че им харесва. Само че ако аплодираш след всяко затъмнение, след всяка драматична пауза и след всяка реплика, която ти е прозвучала особено добре, започваш да прекъсваш ритъма на спектакъла.
Театърът не е сериал с canned laughter.
Най-силният аплодисмент почти винаги е този накрая. Тогава актьорите вече могат да си го получат спокойно, без да се чудят дали следващата реплика ще трябва да я кажат през овации.
И най-важното – просто се отпусни
Не е нужно да разбираш всяка метафора. Не е нужно да си гледал всички постановки на режисьора. Не е нужно да си завършил НАТФИЗ. Достатъчно е да си изключиш телефона, да останеш на мястото си до края и да оставиш историята да свърши работата си. Останалото е магия. А тя, подобно на шахматистите пред Народния, наистина не обича да бъде прекъсвана.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
