Лицата от метрото: Александър Теодоров-Балан

Разбери повече за чавека, заради когото използваме думата „влак“

Снимки: Етюд-и-те на София

Има някаква огромна символика в това метростанция да носи името на един от най-великите български езиковеди.

Голяма част от живота на Балан е посветена на обогатяването и изчистването на чуждиците от българския език. Силно е настоявал да се използва българското „влак“, вместо френското „трен“ и това е една малка победа за него. Не бива да забравяме и факта, че 93-то училище в София носи неговото име.

Колегата Балан е толкова интересна личност, че наистина не знам откъде да започна.

Роден е на 27 октомври 1859 г. в бесарабското село Кубей в семейство на български преселници от Сливенския край. Завършва Болградската гимназия, а след това следва славянска филология в Прага и специализира в Лайпциг. През 1884 г. защитава докторат в Карловия университет в Прага, ставайки първият чужденец с докторска степен от това учебно заведение.

Не звучи зле, нали? Ами ако ти кажа, че когато е на 30 години, е избран за първия ректор на Софийския университет? Балан на практика изгражда българската филологическа наука от нулата и се бори за чистотата на българския език така страстно, че става обект на множество анекдоти.

Според градските легенди често се случвало пуританът да поправя непознати по улицата

или в ресторанта, ако изказът им е неправилен. Известен е случай, в който Балан прекъсва реч на действащ министър по време на официално събитие, за да го коригира публично за неправилно поставено ударение на дума. Толкова е отдаден на делото си, че неговите критици прибягват дотам, че да пуснат слух как Балан е искал да замени думата „кибрит“ с фразата „драсни-пални-клечица“, а кисело мляко – с „проснато-възнак-мляко“.

Ако беше жив днес, на Балан щеше да му се отвори доста работа.

Какво имам предвид ли? Балан е спечелил битката на живота си, но към днешна дата е загубил войната. Балан е спечелил битката за употребата на „влак“, вместо „трен“ и спирането на този влак на метростанция, носеща неговото име е доказателство за това. Какво ли би си казал обаче, ако чуе хората в тези влакове? Те си „чекват мейла“, „правят гейнс“, „казват втф“, „плейтват“ и т.н. Мисля, че в България в момента няма пуритани филолози, които да имат силата на Александър Теодоров-Балан, но и също така смятам, че войната с чуждиците е загубена.

Много е трудно да се опише как един езиковед, който поправя министри и говори като човек от отминала епоха, е всъщност интересен човек, но той е точно такъв. Освен ако не смяташ масонството за скучно? Точно така, академик Александър Теодоров-Балан заема изключително важно място в историята на българското масонство. Масонството за Балан е било инструмент за просвещение на българското общество. Той е сред учредителите и стълбовете на софийската ложа „Заря“, създадена през 1914 г., която поставя основите на т.нар. трето българско масонство след Освобождението. Балан достига най-високия пост в йерархията, като през 1924 г. е избран за Велик майстор на независимата Велика символна ложа на България.  

Личният живот на Балан е белязан от голяма обич, много любов и много трагедии.

Младият Балан среща голямата си любов в Пловдив, където е разпределен като учител. Юлия Гресо е французойка, която работи като възпитателка и учителка в девическата гимназия. Двамата се женят през 1888 г. в София, но животът им не е лесен. Юлия се разболява от туберкулоза. Ученият дава цялата си малка заплата за нейното лечение, но болестта надделява и тя умира през 1923 г., оставяйки Балан вдовец. Семейството има общо седем деца, но съдбата им е безмилостна. Четири от децата им (включително и трите му дъщери) умират съвсем малки, покосени от болести, което оставя незаличима рана в сърцето на професора. Сред всичко това успяват да оцелеят трима синове, които израстват като изключителни личности (летец ас, рентгенолог и секретар на цар Борис), но по-късно претърпяват тежки удари от комунистическия режим след 1944 г.

Балан доживява до 99 години и 4 месеца в пълно здраве. Тайната му била проста: никакъв алкохол, никакво пушене, ранно лягане и дълги разходки пеша всеки ден, независимо от времето навън. Нищо не описва така добре изключителния му изказ и личност като заглавието, което е избрал за автобиографията си.

Тя носи името „Книга за мене си“.

Благодарение на неговото словотворчество днес използваме напълно естествено и думи като „дейност“, „творба“, „усет“, „излет“, „възглед“, „становище“, „поява“, „предимство“, „общувам“ и много други. Това ще рече, че благодарение на него ние можем да общуваме.

Асен Пейков, който е повече от Рим, отколкото от България

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.