„Скъпа“, София

Кога животът в любимия град стана толкова скъп? Ето кои удоволствия в София вече са си направо лукс

Снимки: Етюд-и-те на София

Тежко, брате, се живее сред столичани богати…

Не, няма да „хейтим“ нито еврото, нито коренните жители на жълтите павета. Човек обаче, колкото и да умува, пресмята, преглъща и препрочита касовите бонове след всяко пазаруване, няма как да не забележи, че в последната една година животът в София адски поскъпна. Не е нужно да си математик или финансист, за да знаеш, че 200 лв. не са равни на 200 евро – да де, ама така се усещат напоследък. Сипваме си една въображаема домашна ракия – докато все още е законно, – защото е време да поразмишляваме на тема „Кое в София е станало неоправдано скъпо?“. А защо е станало по-скъпо – оставяме на експертите.

Кафето. Ако напоследък колегите ти се струват по-тегави сутринта – или им се е вкиснало настроението още с кафето, или изобщо са го намалили и още привикват. Хубавото кафе в София винаги е било малко по-така като цена, ама сега вече е бива ли така като цена.

Пази, боже, да си от хората със „спешълти изпълненията“,

добавките, алтернативните млека и чудеса в поръчката – кафето ти сигурно вече се е превърнало от обикновен ежедневен разход, във внимателно обмислен дял от месечния бюджет. Дори баристата вече те гледа леко гузно, докато ти подава чашката.

Жилището. Имаше една игра в детската градина: „Балонът се надууува, надууува, надууува – пук!“. Уви, животът не е детска игра и имотният балон, който се пука вече десетилетия наред, не се е пукнал още.

Има опасност ние да пукнем преди него.

Човек тъкмо реши, че наемите не могат да станат по-скъпи, идва една натокана брокерка и му връчва договор за гарсониера за 1300 евро на месец с два депозита и един наем комисиона. Ако искаш. Вече цялата столица е един широк комуникативен център, в който, като си съобщиш месечния бюджет, започват да те гледат хем презрително, хем със съжаление – все едно си мръсно коте. А с животни – дотук.

Ресторантите. Повечето български ресторанти, с извинение, сме склонни да повярваме, че ще ни сервират мишка, отколкото че ще заслужат звезда „Мишлен“. София обаче има претенции. Ние обаче трудно успяваме да ѝ смогнем на претенциите. Както знаем, защото ни го казаха,

само празната чиния в заведението ти струва 10 евро.

Имаше времена – не казваме по-добри времена, – в които за толкова човек можеше да обядва. Храненето на ресторант категорично е станало двойно като цена и е абсолютен лукс за редица хора. След една салата, едно основно и един коктейл с приятелките в ресторант после всички минават два дни на диета – да компенсират похарченото. Не е преувеличено, не е забавно и не е нормално, ама в такава икономика сме се озовали.

Градските фестивали и арт базари. Човек ще рече, че всички участници в подобни събития са решили, че ден година храни. Сериозно се чудим кой, кога и как успява да уважи всички сергии, базари, къщички, щандчета и чудесийки в София, които всеки ден предлагат големи красоти на солени цени.

Човек ще рече, че всичко живо в София е богат хипстър,

закърмен със соево мляко, захранен с пържени картофи с подправки за 15 евро, облечен в хендмейд аутфити, накичен със занаятчийски бижута. Да не говорим, че на фестивал се стоварват всякакви бизнеси с надути цени. И покрай емоцията, компанията, приятния диджей сет и арт атмосферата, оп – похарчили сме 100 евро за час и половина.

Списъкът, разбира се, може да продължи

– от майсторите за ремонта и такситата в петък вечер, през фитнес картите, та чак до цената на паркирането и частните детски градини. София понякога е любимият град за живеене, но има дни, в които се усеща като скъпо хоби, за което се чудим защо все още плащаме. И все пак удоволствието да живеем в този чаровен и луксозен абсурд все още надделява.

Всеки четвърти българин живее в София – или за корените на „софийската мечта“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.