Късно е, либе, за китка

За изкуството да закъсняваш

0 коментара Сподели:

Нуждата от прозорец у дома през 2023 г. е силно надценена.

Ползата от него е единствено ако искаш да проветряваш помещението. В случай обаче, че държиш да имаш прозорец, за да можеш да виждаш с очите си какво става по света навън, то, скъпи читателю, искам да ти кажа, че си ужасно закъснял. В XXI век това преспокойно можеш да го правиш и с едно натискане на бутона на телефона си и скролване във Фейсбук, където съвременният Бай Ганьо без секунда забавяне ще те информира какво се случва по света и у нас.

Най-вече у нас, ако трябва да сме честни, и то най-вече когато вали сняг. 

Нашенецът разполага с изключително пъргава мисъл и да информира останалите за времето навън му е като вроден рефлекс. Гледната точка е изключително определяща за времената, в които живеем.

Зависи от гледната точка, но към днешна дата снегът за Коледа може да е едновременно закъснял и подранил.

Трети вариант няма, защото е вън от всякакво съмнение, че той не е навреме. Който и да го е поръчвал, нещо е объркал сметките, защото Коледа 2023 беше преди месец, но пък Коледа 2024 е едва след някакви си 300 дни, тъй че това го оправдава в известна степен.  

Всъщност какво можем да очакваме от народ, който приема закъснението в прилични граници за нещо нормално?

Влаковете ни също закъсняват, ако става на въпрос, но подобно на снега за Коледа, трябва да сме доволни, че поне идват някога. Всичко започва още преди да сме се родили, когато майките ни деликатно са споменали на бащите ни по време на вечеря или на спирката на 5-ицата преди работа: „Закъснява ми“. Близо 9 месеца по-късно онова, което някога е закъснявало, вече направо си преносва. Изцяло развитият човешки ембрион закъснява да се роди на термина си и мъчи цялата рода да го чакат с отегчени физиономии по отделенията. 

Влаковете ни също закъсняват, ако става на въпрос, но подобно на снега за Коледа, трябва да сме доволни, че поне идват някога. Всичко започва още преди да сме се родили, когато майките ни деликатно са споменали на бащите ни по време на вечеря или на спирката на 5-ицата преди работа: „Закъснява ми“. Близо 9 месеца по-късно онова, което някога е закъснявало, вече направо си преносва. Изцяло развитият човешки ембрион закъснява да се роди на термина си и мъчи цялата рода да го чакат с отегчени физиономии по отделенията. 

В училище закъсненията хем не се толерират особено, като се записват в дневник, хем на закъснелите най-често им е разрешено да останат в час.

Това е първият момент, в който разбираш, че с тях е добре да се внимава.  И въпреки това, когато си изправен пред избора на всеки подрастващ, висящ на опашка за сандвич по време на голямото междучасие – да се наяде и да закъснее или да гладува и да влезе навреме в час по литература, за да чуе за Иван Кралича, който изпочупил керемидите на чорбаджи Марко, изборът е ясен. Който пък закъсняваше за часовете по история, пропускаше важен материал и в бързината да запише каквото е пропуснал, се раждат бисери като Ханк Рум, Ивана Сен II, Царка Лоян, Хана Спарух, Ханомур Таг, Ханкар Дам, Царбо Рис II. Впрочем пак със закъснение, но този път почти навреме се появиха нови исторически сведения, според които средновековните български владетели е твърде вероятно да са носили титлата „кан“.

Нова титла означава и нови бисери. 

После, докато се усетиш, вече си пораснал

и един ден чуваш по радиото нечий меден глас да съобщава укорително и с насаждащо чувство за вина към отсрещната страна: „Ти закъсня ужасно, ужасно закъсня!“. Това извънредно закъснение, направо „ужасно“, е резултат от всички тези закъснения, за които говорихме по-горе. Как, кажи ми, да не е закъсняла възпятата в тези стихове дама? Оставяме настрана предисторията и твърденията на автора, че:

 „С приятелят ми най-добър
без срам избяга ти.
И сякаш всичко в мен разби“.

Както се казва, не сме били там и не е наша работа.

Не можем да знаем със сигурност как се е стигнало до такъв рязък развой на събитията и какво е подтикнало дамата да постъпи толкова недостойно. По-важното в случая и това, което нас най-много ни интересува, е, че:

„Ти закъсня, ужасно закъсня,
а бях готов да ти простя“.

Рицарят в този текст е бил готов да прости на своята дама, но заради прекомерното ѝ и ужасно закъснение не го е направил! Ще си позволя да цитирам един автор, от който съм научил, че не всичко, което прочетеш във Фейсбук, е истина, а именно Петко Славейков: „Късно е, либе, за китка“.

Ето до какво води закъснението, уважаеми читатели!

Закъснението е една снежна топка, която от закъснял сняг за Коледа се търкулва през детските години и в зряла възраст се превръща в героинята от песента на Георги Станчев. 

Оставяме настрана нещастната любов и се насочваме към Средната земя и диалога между Фродо и Гандалф, в който хобитът обвинява вълшебника, че е закъснял, и получава в отговор: „Един магьосник никога не закъснява или подранява, той идва точно навреме!“. Не всеки от нас може да бъда Гандалф, но можем поне малко да се опитаме да бъде магьосници.

Оставям ви, защото закъснявам за работа…

Go Guide Food&Drink Awards: Награди победителите сред заведения за чудо и приказ

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *