Бог е всичко. Бог е нищо. Бог е кон! Майната му на обществото, Бог е кон!

Пиесата на Питър Шафър събира на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ един голям Малин Кръстев, един прекрасен Александър Хаджиангелов и една гениална театрална трупа.

Така добре сме се настанили в сбърканите рамки на обществото си, че отдавна вече сме забравили да изпитваме  и друго. Не чуваме тропота от копитата. Не помним страстта. Не обичаме любовниците си. Но ги държим у дома. Защото така трябва.

Алън Странг е психопат.
Алън Странг е пълен ненормалник.
Алън Странг е на 17 години и е ослепил с метално шило шест прекрасни коня.
Обществото е недоволно.
Моля, нека убием Алън, защото ние сме по-добри от него.

Пиесата на Питър Шафър скоро заживя своя нов в живот в Младежки театър „Николай Бинев“. Режисурата на Стайко Мурджев претворява голямата сцена в потискаща болнична стая. Такава, в която стените са тесни и истината не може да избяга. Обикновеният аспирин води до изповеди. Малкият делничен живот е празник.

Обсебващата страст води до смъртна присъда. Бог е всичко. Бог е нищо.

Психиатърът Мартин Дийзър (Малин Кръстев) има нелеката задача да се заеме с непълнолетния ненормалник, посегнал на красивите коне. Докторът е ироничен и не пропуска удобен момент да прояви самоувереност и сарказъм. Има прекрасна кариера и съпруга, която не обича. Но все пак има съпруга. Не желае да разкъса дрехите й и да впие устни в устните й. Мрази плетките й и ненавижда характера й, но има семейство. Обществото е щастливо. А малкият боклук Алън Странг (Александър Хаджиангелов) има фанатично религиозна майка и невротичен баща. И една своя болна и извратена любов. Любовта към конете.

Бог е всичко. Бог е нищо. Това е гласът на майката. Гласът на бащата. Младият Странг изпитва болезнена привързаност към конете. Обича допира им. Потръпва при звука от тропота на копитата им. Свежда глава пред широко отворените им очи. Харесва кожата им. Възбужда се от телата им. Сънува ги. Крещи ги. Обича ги до омраза и смърт.

Пиесата въздейства унищожително, защото показва всичко, което не искаме да знаем.

Отваря малките врати на тесните ни и малоумни светове, в които крием нещастието си зад чуплива самоувереност и излишно перчене. Представлението рисува по сцената тесните рамки на битието ни. Представя живота като списък, който тикаме в джоба си, преди да отидем на пазар. И вървим и отмятаме. Кариера – отметнато. Жена – отметнато… и взимаме най-евтиното. Това, което ще свърши работа, макар и да не е вкусно. Ще напълни търбуха дори и после да излезе по най-болезнения начин.

А ненормалникът Алън трябва да умре. Трябва да умре на секундата, защото има това, което ние нямаме. А това на обществото никак не му харесва. Изпитва нечовешка страст, от която го боли и му се плаче. Сърцето му препуска в галоп, горят слабините му, душата му трепери и иска да напусне това човешко тяло и да се превърне в кон. Да обича коня. Да го чука. Да танцува с него. Да го гледа. Да му се любува.

Конете на Алън трябва да са слепи, защото не бива да виждат живота такъв, какъвто сме си го направили.

Защото така и не разбрахме дали Бог е всичко, или Бог е нищо. А всъщност е толкова просто. Но само Алън го знае, а ние не желаем да го чуем. „Майната ви!“ – би казал Алън. „Бог е кон!“

Представяме ти и седмицата на италианското кино.